Постинг
16.11.2008 01:23 -
Спасение
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:33
Прочетен: 1074 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2009 19:33
Тя обичаше да сяда в това кафене.Поръчваше си обикновеното.Заслушваше се в разговорите на хората.Те идваха тук,за да се видят,да споделят.Умееха да си помагат.Питаха се как са и разказваха накратко или надълго за проблемите си.А те бяха всякакви.Сякаш ,,рогът на изобилието,, с негативен знак се беше изсипал върху тяхната планета.
Ала човеците се справяха.Говореха си.Изслушваха се.Даваха си съвети.Заемаха се с невъзможни неща и се опитваха да се справят и с тях. Налагаше се да преодолеят и следващата криза.Времето, уви, не работеше за тях.
Затова се бяха научили да се лекуват.Взаимно.С добра дума.С прегръдка.С ласка.Срещаха се.Само приятелки.Само приятели.Или приятелки с приятели.Заедно се чувстваха по-силни.На нейната планета не бе така.Просто липсваха проблеми.А ако случайно се появеше някой - само трябва да се включиш в Мрежата.Тя виртуално ти създава самочувствие.Захранва те с енергия.И с нови батерии тръгваш да си вършиш делата.
А тук,хората сами се спасяваха.И когато им ставаше съвсем тъжно, отиваха да се зареждат в кръчмата.Там даваха на душата.Хапваха и пийваха.После танцуваха.Хващаха се за ръце.Завъртаха се в кръг.Пееха.Играеха хоро.Пристъпваха някак си гордо,после - лудешки.Сякаш си казваха.Пак ще се справиш.Не се отчайвай.До теб съм.
Прииска й се да изпие кафето си, както хората го правеха.Харесваше даже лошите им навици.Бе усетила.Между тези хуманоиди грееше някаква особена топлина.Светеше като огънчето,неочаквано поднесено към цигарата й.От доскоро седящия на съседната маса непознат.А сега вече - познат и приятел. На когото можеше да разкаже. За своя проблем.
injir
Ала човеците се справяха.Говореха си.Изслушваха се.Даваха си съвети.Заемаха се с невъзможни неща и се опитваха да се справят и с тях. Налагаше се да преодолеят и следващата криза.Времето, уви, не работеше за тях.
Затова се бяха научили да се лекуват.Взаимно.С добра дума.С прегръдка.С ласка.Срещаха се.Само приятелки.Само приятели.Или приятелки с приятели.Заедно се чувстваха по-силни.На нейната планета не бе така.Просто липсваха проблеми.А ако случайно се появеше някой - само трябва да се включиш в Мрежата.Тя виртуално ти създава самочувствие.Захранва те с енергия.И с нови батерии тръгваш да си вършиш делата.
А тук,хората сами се спасяваха.И когато им ставаше съвсем тъжно, отиваха да се зареждат в кръчмата.Там даваха на душата.Хапваха и пийваха.После танцуваха.Хващаха се за ръце.Завъртаха се в кръг.Пееха.Играеха хоро.Пристъпваха някак си гордо,после - лудешки.Сякаш си казваха.Пак ще се справиш.Не се отчайвай.До теб съм.
Прииска й се да изпие кафето си, както хората го правеха.Харесваше даже лошите им навици.Бе усетила.Между тези хуманоиди грееше някаква особена топлина.Светеше като огънчето,неочаквано поднесено към цигарата й.От доскоро седящия на съседната маса непознат.А сега вече - познат и приятел. На когото можеше да разкаже. За своя проблем.
injir
Да погледнем света и от друга точка, подобно на римския писател-сатирик Петроний, за да преодолеем тъжното чрез сатиричното.
http://vbox7.com/play:66190be9
http://www.vbox7.com/play:1537d100
цитирайhttp://vbox7.com/play:66190be9
http://www.vbox7.com/play:1537d100
уплащих се 3а героинята ти!дали трябва да му ра3каже?
Макар и да не пропускаш проблемите,ра3ка3а не само че не е тягостен от тях,но е и много топъл!Интересно виждане,което ми хареса,но...дали е въ3можна 100% реалност?:)))))))
цитирайМакар и да не пропускаш проблемите,ра3ка3а не само че не е тягостен от тях,но е и много топъл!Интересно виждане,което ми хареса,но...дали е въ3можна 100% реалност?:)))))))
В приказките е възможна.В реалността - зависи от нас.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол