Налагаше й се да се приземи.Машината се бе повредила.Щеше да забие нос на повърхността.Щеше да предизвика лек земен трус.Прие информация за синята планета.Разбра,че ще попадне в някакъв град.Докато спасителният екип я открие,можеше да се поразходи.
        Остави кораба,който се сливаше с пейзажа.Забърза по улиците.Учуди се на хората,които бяха излезли навън.Сториха й се изплашени.Всеки бе помъкнал някакви предмети със себе си.А някои шляпаха по чехли.Къде ли,в този си вид,се канеха да пътуват?
        Тя влезе в първото квартално заведение.И тук беше оживено.Докато си поръчваше питие,забеляза момчето.То седеше на отсрещната маса и някак съсредоточено я наблюдаваше.А всъщност той я бе забелязал първи.Как му се казваше на това?Любов от пръв поглед?Тя не знаеше.Ала той - да.
        Много му хареса.Бе някак си различна.Имаше нещо неземно в нея.Реши и я покани.Удиви се,че тя веднага се съгласи.За момент му мина през ума,че е от онези нощни пеперуди.Ала веднага отпъди тази мисъл.Бе прекалено естествена,непринудена,открита.И доверчива.Не можеше да знае,че в кратките минути на прием на основни познания от Главния компютър,тя бе разгадала мъжката същност.На какво можеше да се зарадва той?На привлекателна външност и на женски ласки.И му ги даде.
        На сутринта той й каза,че може да остане или пак да се обади.Вече знае къде живее.Тя му кимна утвърдително с глава.И го остави замечтан да гледа след нея.Бе още под въздействието на особения й чар.И на неземната й страст.
        Корабът й бе ремонтиран.И отново полетя към звездите.Тя погледна към отдалечаващата се земна повърхност и си помисли,че този град отново ще усети леко сътресение.Ала,уви,не разбра друго.
Онова момче и онези хора понякога изпитваха непоносима тъга.Огромна като самия космос.Тежка като падащ метеорит.Убийствена като радиоактивно излъчване.Когато биват изоставяни.За кратко.Или завинаги.


                  injir

Но отлитането...тези дето махат отдолу ...

хора са. изтърпяват какво ли не.

и с мен така. Казаха, че горивото е малко, че има проблеми с двигателя, че някой от екипажа трябва да слезе на близката синя планета, защото сме били много като тежест за кораба, докато се оправи двигателя в Първа Космическа База в съзвездието "Плеяда". И нали съм най-"печен" реших да спасявам положението. Казаха ми: "Брато, след 4-5 дни отново сме тук за да те приберем", ама оттогава минаха 4-5 - десетилетия ли, векове ли, хилядолетия ли - не помня вече. Все още съм неприбран, сигурно при Тях не са минали тия 4-5 дни, та ще трябва да ги чакам още...
Питах звездоброеца "mahatma", ама и той се оправдава - конфигурацията на звездите още не била готова за това МОЕ събитие.
Ти да знаеш нещо по моя въпрос като пътуваш насам-натам из Вселената?...