Ева все беше заета.Нямаше време за Адам.Ту имаше още да изпере,ту трябваше да сготви,ту да измие чиниите.Беше къщовница.Искаше всичко да свети в дома й.Постоянно се цупеше,ако възлюбеният й не поставяше някой предмет на мястото му.
         Адам разбираше, че тя наистина е много натоварена. Домакинската работа нямаше край.Затова измисли.Беше техничар.Идеше му отръки. Създаде за нея пералня.Сега Ева нямаше по цял ден да стои над коритото.После измисли съдомиялня.Сега възлюбената нямаше все да стои край чиниите.Измисли и прахосмукачка, а после и други разни удобства.Надяваше се , че най-сетне ще бъде забелязан.Ала сега пък Ева все глава я болеше,все не била в настроение.
         Адам въздъхваше.И се сещаше.За онази чужда Ева,която понякога случайно виждаше.И двамата се разбираха.Мълчаливо. И двамата имаха нужда от нещо истинско. Което не можеше да се заменя с предмети.Не се купуваше. Не се продаваше.Само се даряваше.Истинската обич. 

                     injir
   

Едно време ? В сегашно време? Или изобщо по всяко време? Когато не обича човек намира причини, а когато обича намира начини!
Много усмивки;)

Много е страннен живота , чистотата , красотата и уюта на дома са мечтание за хиляди мъже по света , сблъскали съдбите си с неоправни и разхвърляни жени...А онези другите , дето имат всичко това най-често ходят и се въргалят , извинете за думата , с неоправните и разхвърляните жени ...Точно тези последните са носени на ръце от , иначе недоволните си половинки , а добрата домакиня , има да чака сама и да рони сълзи , докато превърти и разкаже играта на неблагодарника ! Любовта е най-вече грижовност , в класичвския смисъл на думата , поздрави !