Наблюдаваше мониторите. Бяха навсякъде. Можеше да вижда това, което я интересува.Бе млад научен работник.Искаше да блесне със знания. По планетарни животински видове. Беше й почти като хоби.Имаше доста добър опит. Бе отишла на много места. И почти всичко бе разгадала.Само на тази синя планета един екземпляр й се изплъзваше. Не можеше да го разбере. Винаги постъпваше странно.
        Екранът блесна и се появи картина. Горска поляна. Два прекрасни елена се готвеха за двубой. Риеха с копита.  Изпод тях святкаха искри.От ноздрите им излизаше пара. Очните им ябълки бяха кръвясали .Изведнъж налетяха един срещу друг.Сблъскаха чела.Вплетоха разкошните си като корони рога.Отстъпиха. После повториха движенията. Като в някакъв безумен танц се въртяха. Единият изтласкваше другия. По-силният се доказваше.
        Отстрани, между дърветата ,стоеше кошута.Гърбът й потръпваше и тя плахо извръщаше глава към мъжкарите.Чакаше победителя.Той щеше да  я  оплоди.Щеше да си осигури здраво поколение.Най-доброто.Най-силното. Което щеше да устоява на капризите на природата. Защото животът не бе лек.
        Другият екран примигна.Даде знак.На него се виждаше улица.Беше сумрачно.Откроиха се фигурите на двама  мъже.И те бяха сплели ръце. Удряха се. Немилостиво. Брутално. По лицата им се стичаше кръв.Чуваха се тъпите удари върху човешки тела. Нанасяха си поражения по гърдите,корема,бъбреците.Не се жалеха.
        Встрани стоеше девойка.Опита се да ги разтърве.После се отказа. Изчака. Единият бе повален. Тя нахока другия.Той каза нещо. И си тръгна сърдит. Младата жена коленичи до падналия.Избърсваше с кърпичка раните и сега тихо му  говореше.
        Светилото на науките знаеше.,,Тя,, можеше да избере победителя. Но можеше да избере и победения. А също избраникът й можеше да стане някой друг.
        Инопланетянката, изучаваща земните животински видове, отвори личния си дневник и записа: Хуманоид. Екземпляр - женски. Поведение - алогично.


                   injir

Дори - безмилостно заключение. Къде ли е логиката на цивилизацията - в концлагерите и крематориумите, където биват отсявани слабите и негодните, или в съществуването на болници, сиропиталища, приюти, изпращането на помощи за поразени от бедствия...?! Да допусна ли, че си привърженик на Дарвинизма и конспиративната теория на Малтус?!

Неправилно сте разбрали посланието ми.И се почувствах чужда при свой.Да разясня ли?Животинският свят се подчинява винаги на природните закони.Жената - само на неписаните закони на сърцето.Затова е непрeдвидима и алогична в избора си.Това е.Нищо друго.

са наясно, че при земните животински видове съществуват два отделни закона, които ги мотивират. Биологичният - характерен за животинския свят, но не приложим при хуманоидите, защото при тях законът за мотивация е друг - 1-во Послание до Коринтяните на апостол Павел глава 13 от 1- стих нататък:
"1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта".

Т.е. при хуманоидите действа друг закон - този на Любовта. Затова, ако се сблъскате с хуманоид, при когото реакциите не съответсват на закона на Любовта, то това не е хуманоид, а е част от животинския свят, при когото е в сила биологичния закон - "ям, пъ и бъ", думи на известния Ганьовски еквивалент, при когото битието(съществуванието) се свежда до - ям, спя и е.а.
Затова реакцията ми беше, че за инопланетяните не-биологичната проява на хуманоидите няма да я считат в категорията на алогичността, а напротив - като проява на логиката на Любовта.

Надявам се ,че всички инопланетяни са много по - висши от нас и ни разбират.

да се каже. Нали те са сътворили Човека? Както пише Библията, преди още човек да сподели с думи даден проблем пред Господа за да търси Неговото напътствие, Бог вече е разбрал проблема му, т.е. мисълта на човека е тази, която първа влиза в общение с Бога. Представяш ли си за какво става дума - всяка наша мисъл застава пред Бога и сме преценявани не според изречените думи, а според мислите и чувствата на Любовта.

А ако мразим? Тогава какво става?

не ми е ясно. На моята планета нямаше омраза. Но като ме оставиха на тази разбарах, че тук без омраза не може да се съществува. Едни мразят Доброто, други - Злото.

За разнообразие.Иначе е голяма скука.И аз досега не мога да проумея много неща.А ти от коя планета беше?

"Малкия принц"? Моято планета е до неговата. Ей там, на педя растояние от Млечния път. Успя ли да я видиш?!

Една от любимите ми книги.И любимо място ,на което искам да бъда.