Постинг
14.12.2008 16:25 -
ИСТИНСКА ПРИКАЗКА
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1425 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2009 22:11
Прочетен: 1425 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 15.08.2009 22:11
Вървеше из снежната пустош. Ядосваше се на своите.Колко време трябваше да мръзне заради тях, докато го намерят.Беше скрил летателното тяло в леден блок. Наметна сигнално яркото наметало и покри главата си с червения шлем.Цветът се открояваше.Трябваше да го открият скоро.
Наложи му се да задигне някаква шейна с елени. Как иначе ще върви пеш. Беше свикнал да преминава звездни разстояния със скоростта на светлината. А тук някакви си километри му бяха проблем.
А и откъде се натресоха тези деца! Откъде се взеха? Наобиколиха го.Разглеждаха го с любопитство. Какво ли искат сега? Торбата с припаси бе пълна. Изсипа я. Всяко грабна по някое лакомство. Личицата им грейнаха.Направи жест ,като да ги отпъди, а на тях им се стори, че им помаха.После шейната полетя натам, където вероятно щеще да е спасителният екип.
Малчуганите се върнаха в юртите. Разказаха за един старец,който им дал подаръци.Родителите се спогледаха. Помислиха,че е работа на съседа. Беше зевзек по характер. Разправиха му. Примигваха с едното око. А той - нали си е шегаджия - прие, че ще изиграе театъра. Намери подходяща дреха,останала от някой прадядо.
Навлече я на гърба си. И както беше белобрад - досущ заприлича на оня човек.Децата веднага го познаха. Само едно не проумяха. Онзи старец май бе сърдит, а този - благ и добър.
И историята се заповтаря. Година след година дечурлигата очакваха да видят своя дядо Коледа. Ако той не идваше при тях, децата ревяха с глас. Затова родителите се принудиха сами да приготвят подаръците. Казваха,че са оставени от него. Много бил бързал. Имал важна среща. Някъде в Лапландия.
Мислеха,че си измислят, а даже и не подозираха.
Този път разказваха истинската приказка.
injir: na fenris
Наложи му се да задигне някаква шейна с елени. Как иначе ще върви пеш. Беше свикнал да преминава звездни разстояния със скоростта на светлината. А тук някакви си километри му бяха проблем.
А и откъде се натресоха тези деца! Откъде се взеха? Наобиколиха го.Разглеждаха го с любопитство. Какво ли искат сега? Торбата с припаси бе пълна. Изсипа я. Всяко грабна по някое лакомство. Личицата им грейнаха.Направи жест ,като да ги отпъди, а на тях им се стори, че им помаха.После шейната полетя натам, където вероятно щеще да е спасителният екип.
Малчуганите се върнаха в юртите. Разказаха за един старец,който им дал подаръци.Родителите се спогледаха. Помислиха,че е работа на съседа. Беше зевзек по характер. Разправиха му. Примигваха с едното око. А той - нали си е шегаджия - прие, че ще изиграе театъра. Намери подходяща дреха,останала от някой прадядо.
Навлече я на гърба си. И както беше белобрад - досущ заприлича на оня човек.Децата веднага го познаха. Само едно не проумяха. Онзи старец май бе сърдит, а този - благ и добър.
И историята се заповтаря. Година след година дечурлигата очакваха да видят своя дядо Коледа. Ако той не идваше при тях, децата ревяха с глас. Затова родителите се принудиха сами да приготвят подаръците. Казваха,че са оставени от него. Много бил бързал. Имал важна среща. Някъде в Лапландия.
Мислеха,че си измислят, а даже и не подозираха.
Този път разказваха истинската приказка.
injir: na fenris
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
