Постинг
22.12.2008 01:17 -
ПОДАРЪЦИ
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 932 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2016 01:01
Прочетен: 932 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 11.04.2016 01:01
Каква хубост бе тази планета! Особено, когато наближаваше празник. Особено, когато идваше Коледа. Вечер градчетата заприличваха на звездни мъглявини. Отдалече се виждаше облак от светлини, които неустоимо привличаха. Как да не се приземиш точно тук!
Той се поразходи покрай отрупаните витрини. Хората щъкаха насам-натам. Надпреварваха се да пазаруват. Освен че беше своеобразна терапия, това си беше и необходимост. Имаха обичая да си подаряват покупки - уж че ги е донесъл дядо Коледа.
Някои си купуваха диаманти. Други се фукаха с луксозни коли.Трети - с маркови дрехи .Останалите предпочитаха нещо по-скромно. Но едно бе явно. Всичко се правеше от сърце. Подаръците изразяваха нещо простичко. Искрена обич и внимание. На което всеки бе способен.
Загледа се в групичка деца.Те весело чуруликаха като птичета. Бяха се събрали около преоблечения като дядо Коледа човек. Приканваше ги да се снимат с него. За спомен. С добрия старец. Защото заслужаваха. Разбира се, че са били послушни. Разбира се,че ще бъдат по-добри. Около тях бащите важно виреха нос - доволни от своите наследници. Майките - нежно им говореха , а баби и дядовци - поучаваха всички.
И всички осъзнаваха. Децата. Те бяха най-скъпите подаръци, които бяха получили през годините. Ден след ден, и те като възрастните, щяха да се радват.И на падащия сняг, и на пролетните цветя, и на знойното лято, и на пъстроцветната есен. И така - до края на света. А после - всичко щеше пак да се повтори. Отначало.
Пришелецът се настани удобно в шейната. Да го снимат. За спомен. С онзи, който раздаваше изненади. С надежда. С радост. И с човешка топлина.
injir
Той се поразходи покрай отрупаните витрини. Хората щъкаха насам-натам. Надпреварваха се да пазаруват. Освен че беше своеобразна терапия, това си беше и необходимост. Имаха обичая да си подаряват покупки - уж че ги е донесъл дядо Коледа.
Някои си купуваха диаманти. Други се фукаха с луксозни коли.Трети - с маркови дрехи .Останалите предпочитаха нещо по-скромно. Но едно бе явно. Всичко се правеше от сърце. Подаръците изразяваха нещо простичко. Искрена обич и внимание. На което всеки бе способен.
Загледа се в групичка деца.Те весело чуруликаха като птичета. Бяха се събрали около преоблечения като дядо Коледа човек. Приканваше ги да се снимат с него. За спомен. С добрия старец. Защото заслужаваха. Разбира се, че са били послушни. Разбира се,че ще бъдат по-добри. Около тях бащите важно виреха нос - доволни от своите наследници. Майките - нежно им говореха , а баби и дядовци - поучаваха всички.
И всички осъзнаваха. Децата. Те бяха най-скъпите подаръци, които бяха получили през годините. Ден след ден, и те като възрастните, щяха да се радват.И на падащия сняг, и на пролетните цветя, и на знойното лято, и на пъстроцветната есен. И така - до края на света. А после - всичко щеше пак да се повтори. Отначало.
Пришелецът се настани удобно в шейната. Да го снимат. За спомен. С онзи, който раздаваше изненади. С надежда. С радост. И с човешка топлина.
injir
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол