Постинг
31.12.2008 18:38 -
КУПОН
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1532 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2009 23:04
Прочетен: 1532 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 15.08.2009 23:04
Приземи се. Беше дошъл да купонясва. Тук знаеха как! Не им пукаше от всякакви катаклизми. А и какво ли не бяха преживели! То депресии, то инфлации! Беше им се случвало да влизат в празни магазини с пълни джобове или в пълни магазини с празни джобове. Какво ли не им мина през главата! А като дойдеше пролетта, си казваха, че са се хванали за ,,зелено"". И оцеляваха. Кой със супичка от коприва, кой наистина със,, зеленички"".Кой както я нареди!.
Сигурно защото купонът им беше в кръвта! Ама като се заредят едни празници! Цели седмици! И хората даваха на душата. Като започнеха от салатката и ракийката, та стигнат до отрупаните софри и ежегодното преяждане. Сигурно така се лекуваха. С усмивки и майтапи. Посрещаха несгодите и се чудеха какво ли още Съдбата ще им поднесе. Даже не се чудеха, а някак си, въпреки всичко, пак запразняваха и се радваха. На любимия.На любимата. На любимите. Изобщо живееха за мига и хич не му мислеха. Правеха каквото трябва, пък да ставаше каквото ще. Бяха непоправими оптимисти.
И ето сега пак се организираха. И пак щяха да купонясват. Както трябва. Както си знаят. А когато удареше дванадесетият час, ще вдигнат наздравица, ще се целунат и прегърнат, и ще си пожелаят най-доброто и най-хубавото да им се случва.
От какво ли бяха толкова щастливи? О, да! Всички бяха пораснали. И помъдрели. И остарели. С още една година. И купонът си течеше. Именно затова.
injir: na li4kata
Сигурно защото купонът им беше в кръвта! Ама като се заредят едни празници! Цели седмици! И хората даваха на душата. Като започнеха от салатката и ракийката, та стигнат до отрупаните софри и ежегодното преяждане. Сигурно така се лекуваха. С усмивки и майтапи. Посрещаха несгодите и се чудеха какво ли още Съдбата ще им поднесе. Даже не се чудеха, а някак си, въпреки всичко, пак запразняваха и се радваха. На любимия.На любимата. На любимите. Изобщо живееха за мига и хич не му мислеха. Правеха каквото трябва, пък да ставаше каквото ще. Бяха непоправими оптимисти.
И ето сега пак се организираха. И пак щяха да купонясват. Както трябва. Както си знаят. А когато удареше дванадесетият час, ще вдигнат наздравица, ще се целунат и прегърнат, и ще си пожелаят най-доброто и най-хубавото да им се случва.
От какво ли бяха толкова щастливи? О, да! Всички бяха пораснали. И помъдрели. И остарели. С още една година. И купонът си течеше. Именно затова.
injir: na li4kata
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
