Постинг
08.01.2009 19:45 -
Необходимост
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 853 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:23
Прочетен: 853 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2009 19:23
Отдавна ги наблюдаваше. И стигна до изводи. Проследи онова остаряло куче. Търсеше някъде място. Далеч от всякакви погледи. Беше дошло да умре. На спокойствие. Не познаваше децата си. Животните се спасяваха сами. И умираха сами. Така бяха закодирани.
Виж, хората бяха различни. На тях децата им трябваха. Създаваха ги. В момент на страст. На лъст. На обич. На глупост. Или от всичко - по малко и по много.
Отглеждаха ги. Посрещаха ги през сълзи. На радост. На почуда. Откриваха в тях себе си. Нима това съм аз? Нима това си ти?После - поемаха отговорностите. Малките им си искаха своето. Млякото. Грижата. Вниманието. С безкрайно мили нежни муцунки се превръщаха понякога в тиранчета. Случваше се възрастните да им се сърдят. Да им се скарат. Да бъдат груби. А после - да се чувстват гузни. Не заслужаваха сълзите на децата си.
Проумяваха го. Когато времето преминаваше като валяк. През всички. Когато животът изтичаше. И силите приключваха. Тогава разменяха местата си. Остарелите хора бяха нуждаещи се. От много грижи и внимание. Децата им бяха необходимост. Превърнали се във възрастни, оставаха до тях. До последния час. За да склопят очите им.
За да ги изпратят. По пътя. Към отвъдното. Така бяха програмирани.
injir
Виж, хората бяха различни. На тях децата им трябваха. Създаваха ги. В момент на страст. На лъст. На обич. На глупост. Или от всичко - по малко и по много.
Отглеждаха ги. Посрещаха ги през сълзи. На радост. На почуда. Откриваха в тях себе си. Нима това съм аз? Нима това си ти?После - поемаха отговорностите. Малките им си искаха своето. Млякото. Грижата. Вниманието. С безкрайно мили нежни муцунки се превръщаха понякога в тиранчета. Случваше се възрастните да им се сърдят. Да им се скарат. Да бъдат груби. А после - да се чувстват гузни. Не заслужаваха сълзите на децата си.
Проумяваха го. Когато времето преминаваше като валяк. През всички. Когато животът изтичаше. И силите приключваха. Тогава разменяха местата си. Остарелите хора бяха нуждаещи се. От много грижи и внимание. Децата им бяха необходимост. Превърнали се във възрастни, оставаха до тях. До последния час. За да склопят очите им.
За да ги изпратят. По пътя. Към отвъдното. Така бяха програмирани.
injir
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
