Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2009 22:29 - Характер
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2603 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 28.08.2009 00:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
               Сърцето му примираше. Щеше да я види. Усещаше се влюбен. На седмото небе. Всичко наоколо му се струваше прекрасно. В розово. Представяше си. Как ще я погледне. И ще потъне в очите й. Как ще я докосне. И ще се залюлее в прегръдката й.
        Сърцето му трептеше. Като птиче. Ще изхвръкне. Прималяше му. Предстоеше  n - тата му среща. Очаквана. Лелеяна. Мечтана...
        Не искаше да се показва слаб. Щеше да бъде безкомпромисен. Няма да я глези. Ще се покаже мъж! Мачо! Трябва тя да види с кой си има работа! Няма да се издаде! Нали е представител на силния пол!
        Ето. Срещнаха се. Седят на една маса. Разговарят. Той спазва своето обещание. Да бъде смел. Да покаже характер. Той ли е влюбен? Няма такова нещо! Тя го следва по петите! И го търси. И му досажда. Тя е слабата. Тя страда. Тя плаче.
        Разделят се. Тя си тръгва. Казва му, че ще се обади. И не го прави. Сърцето му се къса. Иска да бъде с нея. Плаче му се. Боли го. Яд го е. Чувства се пренебрегнат. Обида пропълзява в душата му. Изпълва цялото му същество. Защо се държа надменно? За да се покаже суров. Железен. Волеви. Любовта го опари. Изгори го. Него.
       Искаше да се покаже силен. Но си беше слаб. Той - представителят на мъжката половина от човечеството - силният и слаб пол.


            injir
      



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. buboleche - това е криво разбраната
28.01.2009 22:36
мъжка представа за характер и достойнство. Характер и достойнство е, когато обичаш някой да пребродиш планини и земята да обърнеш за него. За съжаление всички вече сме много сбъркани и напълно сме забравили истинската стойност на нещата... Затова щастието все ни бяга.
цитирай
2. анонимен - obi4am silnite maje. . no ne i nad...
28.01.2009 22:45
obi4am silnite maje..no ne i nadmennite i arogantni...
цитирай
3. анонимен - Моята теория, С ПОУКА;)
28.01.2009 23:03
Много често носим спомена от предишни наранявания и с тях "наказваме" настоящата си любов! Лошоте е, че не го признаваме(най-вече мъжете!!!)
Разминаваме се, без да се доближим един до друг.......нещастни човечета, за съжаление;(
Поздрави!
цитирай
4. анонимен - анонимен 3,
29.01.2009 00:56
Дали това "възмездие" би ни направило щастливи? Да пропуснеш възможност за евентуални ценни взаимоотношения с нов човек в името на какво ... в името на това да си докажеш, че и ти можеш да мачкаш (голяма гордост, няма що :Д). А тя, предишната ти приятелка може пък да си е връщала не теб заради някой друг (не е като да не можеш да и влезеш в положение, познато ти е ;) По мое мнение изводът не е - "жени, апелирам - не наранявайте мъжете, за да не си го връщат на други". По-скоро е - "Апелирам, някой да има достатъчно СИЛА и ДОБЛЕСТ да прекъсне веригата"!
цитирай
5. bizcocho - Търсиш ли го един мъж и той си обърква ...
01.02.2009 00:28
Търсиш ли го един мъж и той си обърква представите и започва да се държи неадекватно:))
Имам си любима мисъл относно това:)"Дръж един мъж в неизвестност,та да му е ясно.":))
цитирай
6. eleonoraknyazheva - Привет.:)
12.02.2009 10:29
Присъединявам се към досегашните коментари, защото са в унисон с моите мисли по темата. За жалост трудно се разкъсва омагьосаният кръг, но дали и грешката ни не е в това, че търсим подобието на някой, който сме обичали несподелено, в следващия си избор. Оттам и неадекватното ни държание с него, а неговите изводи за нас, на свой ред, напълно заслужени...
цитирай
7. nadence - Съгласна съм с казаното преди мен, ...
22.03.2009 20:09
Съгласна съм с казаното преди мен, но не е ли виновен и страхът? Страхът от това, че може да почукаме на врата, която няма да ни отворят, страхът от неуспешните или зле завършили опити, страхът от това да обичаме и да бъдем или да не бъдем обичани, страхът от това да не бъдем наранени, и страхът да си признаем колко сме влюбени и колко ни е страх. И всичко това зад привидната смелост и изкуствена надменност. А единствените загубили сме ние самите... загубили толкова хубави моменти, толкова прекрасни мигове и толкова много любов...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998375
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031