lichni :: ОБИКНОВЕН ЖИВОТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.02.2009 08:42 - ОБИКНОВЕН ЖИВОТ

Прочетен: 3545 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2009 00:03

        Севернякът повя. И разпиля ятото птици. Загърна се в яката на палтото си. Снежни иглички се впиха в тялото й. Пак беше сама. Тази студена планета не й носеше нeщо различно. Беше избягала от дома си. Трябваше да си почине. От мълвата. От дребнотемието. Но тук пустотата я посрещна враждебно. Напомняше й, че е изоставена. Неразбрана. А искаше толкова малко.
        Огромното безмълвно пространство трептеше в сиви цветове. И сякаш й казваше - че е вълчица единак. Никой не й трябваше. Справяше се сама. С живота. С проблемите. Намираше неуютни места. Където се чувстваше уютно. Този леден къс. Този леден блок. Бяха по-топли. От съпланетяните. А те всички се бяха отчуждили. И всичко се разпадаше. Семейства. Съпружества. Приятелства. Като при ефекта на доминото. Всяка грешка водеше до нови грешки. Като лавина. Помиташе по пътя си. Всеки спомен. Всяко преживяване. Всичко си отиваше. И нямаше връщане назад. Счупеното не може да се залепи.
        Но не можеше вечно да прави компромиси. Имаше достойнство. Стига се е грижела за другите. Трябваше да помогне на себе си. Време беше. Не беше единак. Бе гальовна котка. Имаше нужда от ласка. Вървеше към онзи, който излъчваше добра енергия.
        Тя се упъти към новия си дом. Там я чакаше новият й приятел. Избран от Главния Компютър. Дано да не бе отново грешка. Молеше се. Достатъчно си бяха правили експерименти с нея.
        Просто искаше обикновен човешки живот. А не като този досега - на клонинг.

     injir

Нагоре