Постинг
03.03.2009 20:09 -
ПРАВО
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1033 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:16
Прочетен: 1033 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2009 19:16
Целият космически съвет се бе събрал.Трябваше да реши съдбата. На една неизвестна планета. Големите сили се бяха разделили на две. Едните поддържаха системата, която досега си функционираше нормално. Нищо, че приличаше на колос с глинени крака. Представителите на реда просто се страхуваха от някакви нови промени. Другите също си имаха трески за дялане. И те имаха своите интереси.
Помислите на хората обаче, които бяха тръгнали да воюват, бяха чисти. Те вярваха, че наистина има правда. Войната си е война. И лицето й не е човешко. Носеше погубен живот, мъка и сълзи. В пожарищата загиваше не една невинна душа. В безмилостния водовъртеж се изгубваха много от жителите на непознатата планета. Трябваше някой да им подаде ръка.Те събраха своето опълчение. И заявиха за себе си. Всички те ценяха своето достойнство. И търсеха своето място край Слънцето. Имаха правото на това. Кой имаше право да им го отнеме? Едните ли - които гледаха бизнеса си. Другите ли - които искаха да стъпят в това прекрасно кътче. Все едно. Големите трябваше да се разберат. И да си стиснат ръцете.
А на малкия народ му предстоеше труден път. Да доказва себе си. И своето име. Да утвърждава позициите си. Защото имаше вече промяна. А тя беше голяма. Видима. Незнайната планета бе призната. Тя присъстваше.
На огромната звездна карта. Сред другите. Във Вселената.
injir
Помислите на хората обаче, които бяха тръгнали да воюват, бяха чисти. Те вярваха, че наистина има правда. Войната си е война. И лицето й не е човешко. Носеше погубен живот, мъка и сълзи. В пожарищата загиваше не една невинна душа. В безмилостния водовъртеж се изгубваха много от жителите на непознатата планета. Трябваше някой да им подаде ръка.Те събраха своето опълчение. И заявиха за себе си. Всички те ценяха своето достойнство. И търсеха своето място край Слънцето. Имаха правото на това. Кой имаше право да им го отнеме? Едните ли - които гледаха бизнеса си. Другите ли - които искаха да стъпят в това прекрасно кътче. Все едно. Големите трябваше да се разберат. И да си стиснат ръцете.
А на малкия народ му предстоеше труден път. Да доказва себе си. И своето име. Да утвърждава позициите си. Защото имаше вече промяна. А тя беше голяма. Видима. Незнайната планета бе призната. Тя присъстваше.
На огромната звездна карта. Сред другите. Във Вселената.
injir
1.
анонимен -
injir
03.03.2009 20:19
03.03.2009 20:19
доста тъжно е , когато не знаеш какво да правиш със свободата си ...
цитирайда взема отношение, но ми трябва още размисъл...Интересно е - на границата на реалността, фантастиката, митологичността... Щеше ми се сама да вземеш решение надъде да наклониш...Затова ми е трудно да дам мнение, ще ми се да мога да те разбера, а не да пускам само личното си мнение...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
