Всички я очакваха. А Тя се бе запиляла. Някъде. С любимия. Беше всеотдайна. И свободолюбива. Затова се чудеше на себе си. Как можа сама да си сложи веригите? Но се усещаше обичана. Това обясняваше всичко.
        Само дето позабрави преките си задължения. Отдавна трябваше да посети онова райско кътче. Със старата си съперница Зимата винаги враждуваше. А пък и между жени приятелство не съществуваше. Заради завистта. Особено ако се появеше мъж в живота им.
        Затова бе избягала. Остави хората да зъзнат на студа. А как те се надяваха! Чакаха я да дойде. Искаха да я зърнат. Да видят усмивката й. Да ги стопли с длани. Да докосне с пръсти мъртвата земя. Да я съживи. Да погали  дърветата. И те да разпуснат зелени коси. Да метне цветна дреха  на поляните. Да повика Слънцето. Да призове прелетните птици. И те да запеят нежните си трели.
      И тогава хората ще въздъхнат. Обнадеждени, че не започва новият ледников период. Ще изпълзят от хралупите. Да се порадват на светлите лъчи. Сърцата им ще затуптят. И кръвта им ще кипне.
      А после ще хукнат. И те като нея. По любов. Защото ще е Пролет. Пак. И отново. Като всеки път.
    

        injir: na nadence

Благодаря ти, хубава е! Радвам се, че съм провокирала създаването на нещо толкова хубаво! Някак мило ми стана. Накара ме да се усмихна. Поздрави. :):):)

Бъди щастлива!

би било доста подходящо заглавие . Това за приятелството между жени ... :) :):)
Отново нещо хубаво от теб !
Поздрави и честита пролет!:)

Заслужаваш цял букет от рози. Но нека бъде една, защото гълъбът който е кацнал на прозореца ми може да носи само по една роза :)

Благодаря ти!