Постинг
01.04.2009 14:53 -
Kрадци
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 827 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:14
Прочетен: 827 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2009 19:14
Катанецът падна и вратата се отвори. Табунът коне се впусна напред. Натам. Към простора. Усещаха озона в ноздрите си. Опияняваше ги. Галопираха. Все по-лудо. Развяваха гриви. Копитата потъваха в рохкавата пръст. Зеленото на тревите ги мамеше. Нататък. Към хоризонта. Към безкрая. Все по-бързо! Те бяха крадци. Крадяха си свобода.
Тя и Той вървяха натам. Пътеката ги отвеждаше все по-далеч. Към самотата. Бе им необходима. Да се пречистят. Да се заредят. След уморителния ден. При онези скали. Които се миеха в морето. Хванаха се за ръце. Така се усещаха. А иначе бяха без сърца. Но имаха чувства. Бяха различни от хората. А все пак - като тях. Имаха емоционален код. И понякога - функционираше. Тогава знаеха, че имат нужда един от друг. Да допрат рамене. Да се докоснат.
Залезът ги опияняваше. Оранжевият диск се накланяше. После потъваше във водната шир. Последни отблясъци. Идваше нощта. Над тях грейваше звездният купол. Който така неустоимо ги привличаше. Всяка трептяща жива планета им пращаше поздрави. Светлинните разстояния се стопяваха. Те не бяха сами. Като тях бяха стотици. Роботи. С емоции.
Човеците бяха забравили, че могат да бъдат чувствени. Кодът им се бе изменил. От битието, което определяше съзнанието им. А енергията в природата не се губеше. Само преминаваше. От един Вид в Друг.
Сега роботите бяха емоционални. Затова идваха тук. На брега на морето. Под звездите. Те бяха крадци. Крадяха си красота.
injir
Тя и Той вървяха натам. Пътеката ги отвеждаше все по-далеч. Към самотата. Бе им необходима. Да се пречистят. Да се заредят. След уморителния ден. При онези скали. Които се миеха в морето. Хванаха се за ръце. Така се усещаха. А иначе бяха без сърца. Но имаха чувства. Бяха различни от хората. А все пак - като тях. Имаха емоционален код. И понякога - функционираше. Тогава знаеха, че имат нужда един от друг. Да допрат рамене. Да се докоснат.
Залезът ги опияняваше. Оранжевият диск се накланяше. После потъваше във водната шир. Последни отблясъци. Идваше нощта. Над тях грейваше звездният купол. Който така неустоимо ги привличаше. Всяка трептяща жива планета им пращаше поздрави. Светлинните разстояния се стопяваха. Те не бяха сами. Като тях бяха стотици. Роботи. С емоции.
Човеците бяха забравили, че могат да бъдат чувствени. Кодът им се бе изменил. От битието, което определяше съзнанието им. А енергията в природата не се губеше. Само преминаваше. От един Вид в Друг.
Сега роботите бяха емоционални. Затова идваха тук. На брега на морето. Под звездите. Те бяха крадци. Крадяха си красота.
injir
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол