Постинг
06.05.2009 21:31 -
Празници
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1249 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:11
Прочетен: 1249 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 26.08.2009 19:11
Беше най-хубавото. Майка му, първескиня, се гордееше с него. Лизваше го по челото. Наблюдаваше го как си играе покрай нея. Не й се искаше да го изгуби. А най-мило беше, когато се завреше под нея да търси топлото й виме. Агнето свиваше крачка. Опираше се на коленца. А опашчицата му се върти и маха весело. Сякаш й казваше, че е щастливо.
После дойде празникът. Накичиха го с цветен венец. Вързаха му медно звънче. Поръсиха го със светена вода. Поведоха го. То не разбираше. Тази веселба бе странна. Но продължаваше да припка по зелената поляна. Тревите покарали. Омайно биле разнася навред своя мирис. Блесна нож. Човек го повали настрани. Какво искаше? Опита се да се съпротивлява. Онзи беше по-силен. Жертвеният агнец издаде звук - протяжен и тъжен. Бликна алена кръв. Обагри земята.
То не знаеше. Беше отредено. За курбан.
... Астронавтите се строиха. Редиците им - стегнати. Униформите им - новички. Светят пагоните. Привличат вниманието. Оръжието им - блести на слънцето. И всичките - закичени с цветя. Сякаш отиват на празник. Един от тях помаха на момичето си. За сбогом. Друг зърна лицата на близките си. Такива хубавци! Щяха да представят своята планета. Там - в безкрайната космическа шир. Щяха да се срещнат лице в лице. С новия враг. Бяха омаяни. От слова. От възторзи. От аплодисменти. Чувстваха се велики. С ново призвание. Герои. Нови месии.
А всъщност не можеха да знаят. Съдбата си. Бяха отредени. За курбан.
injir
После дойде празникът. Накичиха го с цветен венец. Вързаха му медно звънче. Поръсиха го със светена вода. Поведоха го. То не разбираше. Тази веселба бе странна. Но продължаваше да припка по зелената поляна. Тревите покарали. Омайно биле разнася навред своя мирис. Блесна нож. Човек го повали настрани. Какво искаше? Опита се да се съпротивлява. Онзи беше по-силен. Жертвеният агнец издаде звук - протяжен и тъжен. Бликна алена кръв. Обагри земята.
То не знаеше. Беше отредено. За курбан.
... Астронавтите се строиха. Редиците им - стегнати. Униформите им - новички. Светят пагоните. Привличат вниманието. Оръжието им - блести на слънцето. И всичките - закичени с цветя. Сякаш отиват на празник. Един от тях помаха на момичето си. За сбогом. Друг зърна лицата на близките си. Такива хубавци! Щяха да представят своята планета. Там - в безкрайната космическа шир. Щяха да се срещнат лице в лице. С новия враг. Бяха омаяни. От слова. От възторзи. От аплодисменти. Чувстваха се велики. С ново призвание. Герои. Нови месии.
А всъщност не можеха да знаят. Съдбата си. Бяха отредени. За курбан.
injir
замислих се,...
за празниците и делниците ни, на които ние сами придаваме смисъл.
цитирайза празниците и делниците ни, на които ние сами придаваме смисъл.
http://feq.blog.bg/drugi/2009/05/06/zableialo-mi-e-agynce.330996
цитирай
3.
анонимен -
Да, вечно
11.05.2009 09:31
11.05.2009 09:31
трябва да принасяме някого в жертва. Ако не го направи сам.
Като Димчо например.
цитирайКато Димчо например.
4.
анонимен -
Тъжно е injir ...
15.05.2009 00:52
15.05.2009 00:52
Ние сме единственият вид на планетата , който превръща смъртта в изкуство и ритуал .
Що за Бог би създал подобни същества ?
Твърде грешни и несъвършени създания сме ...и с твърде големи претенции .
цитирайЩо за Бог би създал подобни същества ?
Твърде грешни и несъвършени създания сме ...и с твърде големи претенции .
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
