Постинг
26.05.2009 00:16 -
НОВ ДОМ
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3310 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2009 19:09
Прочетен: 3310 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 26.08.2009 19:09
Тичаше към своя нов дом. Онази пещера я бе приютила. Там бе скрила и малкото си. Бе оставила вълка пазач. Той щеше да го защити от другите животни. Но от племенните хора - нямаше да може. Затова сега тя бързаше.
Беше приела новия си живот. Запратиха я на това непознато място. На нейната планета непокорството се наказваше. С отдалечаване. Тук трябваше да се примири. Да забрави клонирането. Трябваше да се възпроизвежда, както местните хора го правеха. Хареса си един от онези, с които нейните съпланетяни експериментираха. Бяха създали по-висши същества. По-умни. С аналитична мисъл. Бяха убедителни в словото си. Но тя пък умееше да въздейства. От разстояние. И да накара избраника си да я чуе.
Ала сега бързаше. Да нахрани своето малко. Учудваше се на майчиния инстинкт, който бе придобила. Можеше да убие онова сладко зайче, на което иначе би се любувала с часове. Можеше да сготви онази прекрасна птица, която иначе би наблюдавала в захлас. Майчиното чувство я превръщаше в тигрица. Бе готова на всичко. За да защити. Потомъка си. Промъкна се между скалите. И видя. Бащата на детето си. Той бе дошъл. Не можеше да приеме,че тя живее отделно. Искаше да я прибере.За да му бъде робиня. Да изпълнява безпрекословно.
Е, това, май, нямаше да стане. Тя бе различна. Този свят бе дивашки. Изостанал. Първобитен. Какво можеше да очаква? Нейната воля го преобразяваше. Погледна го с магнетичните си очи. Телепатично му предаде мислите си. Коленете му омекнаха. Усмихна й се. Не бе жесток. Бе послушен. Искаше да я прегърне. Но мъжкото му самолюбие не му помагаше. Искаше да бъде силен. Да не се поддава на влиянието й. Та тя бе жена! Трябваше него да слуша. Ала смътно подозираше, че бе живяла в оня, другия свят. В нейните зеници бе видял дързост - така неприсъща за останалите хуманоиди.
Той си помисли, че вярва в разни богове. А, май, боговете бяха ,,те,,. А ,,те,, - сега това сме, май, ,,ние,,! Имаше предвид себе си. И малкото, което кротко спеше в люлката. Прокара нежно длан по детското лице. Посегна да прегърне и нея. Тази. Която бе дошла от звездите. Но бе останала. Тук. При него. Завинаги. Поне така се надяваше.
injir: na sina mi
Беше приела новия си живот. Запратиха я на това непознато място. На нейната планета непокорството се наказваше. С отдалечаване. Тук трябваше да се примири. Да забрави клонирането. Трябваше да се възпроизвежда, както местните хора го правеха. Хареса си един от онези, с които нейните съпланетяни експериментираха. Бяха създали по-висши същества. По-умни. С аналитична мисъл. Бяха убедителни в словото си. Но тя пък умееше да въздейства. От разстояние. И да накара избраника си да я чуе.
Ала сега бързаше. Да нахрани своето малко. Учудваше се на майчиния инстинкт, който бе придобила. Можеше да убие онова сладко зайче, на което иначе би се любувала с часове. Можеше да сготви онази прекрасна птица, която иначе би наблюдавала в захлас. Майчиното чувство я превръщаше в тигрица. Бе готова на всичко. За да защити. Потомъка си. Промъкна се между скалите. И видя. Бащата на детето си. Той бе дошъл. Не можеше да приеме,че тя живее отделно. Искаше да я прибере.За да му бъде робиня. Да изпълнява безпрекословно.
Е, това, май, нямаше да стане. Тя бе различна. Този свят бе дивашки. Изостанал. Първобитен. Какво можеше да очаква? Нейната воля го преобразяваше. Погледна го с магнетичните си очи. Телепатично му предаде мислите си. Коленете му омекнаха. Усмихна й се. Не бе жесток. Бе послушен. Искаше да я прегърне. Но мъжкото му самолюбие не му помагаше. Искаше да бъде силен. Да не се поддава на влиянието й. Та тя бе жена! Трябваше него да слуша. Ала смътно подозираше, че бе живяла в оня, другия свят. В нейните зеници бе видял дързост - така неприсъща за останалите хуманоиди.
Той си помисли, че вярва в разни богове. А, май, боговете бяха ,,те,,. А ,,те,, - сега това сме, май, ,,ние,,! Имаше предвид себе си. И малкото, което кротко спеше в люлката. Прокара нежно длан по детското лице. Посегна да прегърне и нея. Тази. Която бе дошла от звездите. Но бе останала. Тук. При него. Завинаги. Поне така се надяваше.
injir: na sina mi
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
