Постинг
19.06.2009 00:27 -
Изповед
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4140 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2009 00:12
Прочетен: 4140 Коментари: 9 Гласове:
5
Последна промяна: 28.08.2009 00:12
Защо хората, като им казваш истината, те гледат подозрително. Не ти вярват. Мислят те за смахнат. Колко доказателства искат още?
Така разпалено говореше млад човек, отседнал с колежката си в близкото кафене. Беше отново с нея. Работеха заедно в научния институт. За изследване на НИЗО /необяснени,идвали на Земята,обекти/. Обожаваше я. Тя винаги с удивление го слушаше и зяпаше в захлас. Имаха общи мнения по доста въпроси. Затова се срещаха и извън службата. Не можеха да се скарат. Напротив - допълваха се. Пред нея можеше спокойно да се изповяда.
Момъкът беше фен на НИЗО-тата. Беше стопроцентово уверен, че ,, те,, са били някога тук. Та още от 16 век рисуват кръгове в житата! И водни кончета, и човешкото ДНК, и Слънчевата система. През средните векове човеците с ужас заподозрели, че това е работа на дявола. А днес? Някакви зевзеци уж ги били създали. Да,бе! Ще си играят цяла нощ да косят тия житни ниви. Откъде у тях това КПД? Просто това не е работа на земляните. А на някой друг... Ами рисунките в Перу? Огромни.Отвисоко да се виждат. Да може летящото тяло да се приземи. Ще кацне или на Паяка, или на Кондора. Ясно. А какво ще кажат за кристалните черепи? Съвършен модел. Съвършена изработка. От съвършен майстор. Ама и досега въпросът виси. Без отговор.
Младежът обидено сви устни. Нямаше да й признае, че е един от потомците. На онези, които някога бяха дошли тук. Беше свикнал с тази страна, с всички хуманоиди. Той беше един от тях. Отдавна. Беше възприел привичките им. И лошите, и хубавите. Единствено не можеше да си похапва от този десерт. Замразена вода с мляко. Тези емулгатори, подсладители и подобрители! Бяха като отрова за него. Предизвикваха ангина, а после - мъчителен гърч. Не можеше да си го позволи. Но на нея поръча. Тя беше от земните жители. Всички те се наслаждаваха. Умираха си за сладолед. Особено лете. Когато температурата се покачваше и превишаваше тази на човешкото тяло.
Колежката го гледаше. Малко учудено. Но се съгласяваше с него. Даже екзалтирано допълваше.Че и тя е чела за играчките. С аеродинамична форма. Предположи, че са били предназначени за деца. Като дребни подаръци. От злато. Сети се и за издяланите в камъка фигурки. Напомнящи съвременни ракети и самолети. Ами хуманоидите в скафандри, изписани по стените? Ами знанията по астрономия и математика? Кой ги е донесъл? И кой бе Учителят? Ами ,,те,, понякога се появяват и висят над нас. И даже са ги заснели. И видели. Ама на - не вярват. Трябва да им извъртиш на тия хора една опашата лъжа. И тогава са казали - току виж - че е истина. Защото май така са свикнали.
Колежката се разбърза. Махна му за сбогом. Изгуби се в навалицата. Той неволно спря поглед върху чашата. С любим десeрт. Недокоснат. Учуди се. И му проблесна. Тя също не обичаше. Като него. Сладолед.
injir: na sphinx , pelikan4o, drugi
Така разпалено говореше млад човек, отседнал с колежката си в близкото кафене. Беше отново с нея. Работеха заедно в научния институт. За изследване на НИЗО /необяснени,идвали на Земята,обекти/. Обожаваше я. Тя винаги с удивление го слушаше и зяпаше в захлас. Имаха общи мнения по доста въпроси. Затова се срещаха и извън службата. Не можеха да се скарат. Напротив - допълваха се. Пред нея можеше спокойно да се изповяда.
Момъкът беше фен на НИЗО-тата. Беше стопроцентово уверен, че ,, те,, са били някога тук. Та още от 16 век рисуват кръгове в житата! И водни кончета, и човешкото ДНК, и Слънчевата система. През средните векове човеците с ужас заподозрели, че това е работа на дявола. А днес? Някакви зевзеци уж ги били създали. Да,бе! Ще си играят цяла нощ да косят тия житни ниви. Откъде у тях това КПД? Просто това не е работа на земляните. А на някой друг... Ами рисунките в Перу? Огромни.Отвисоко да се виждат. Да може летящото тяло да се приземи. Ще кацне или на Паяка, или на Кондора. Ясно. А какво ще кажат за кристалните черепи? Съвършен модел. Съвършена изработка. От съвършен майстор. Ама и досега въпросът виси. Без отговор.
Младежът обидено сви устни. Нямаше да й признае, че е един от потомците. На онези, които някога бяха дошли тук. Беше свикнал с тази страна, с всички хуманоиди. Той беше един от тях. Отдавна. Беше възприел привичките им. И лошите, и хубавите. Единствено не можеше да си похапва от този десерт. Замразена вода с мляко. Тези емулгатори, подсладители и подобрители! Бяха като отрова за него. Предизвикваха ангина, а после - мъчителен гърч. Не можеше да си го позволи. Но на нея поръча. Тя беше от земните жители. Всички те се наслаждаваха. Умираха си за сладолед. Особено лете. Когато температурата се покачваше и превишаваше тази на човешкото тяло.
Колежката го гледаше. Малко учудено. Но се съгласяваше с него. Даже екзалтирано допълваше.Че и тя е чела за играчките. С аеродинамична форма. Предположи, че са били предназначени за деца. Като дребни подаръци. От злато. Сети се и за издяланите в камъка фигурки. Напомнящи съвременни ракети и самолети. Ами хуманоидите в скафандри, изписани по стените? Ами знанията по астрономия и математика? Кой ги е донесъл? И кой бе Учителят? Ами ,,те,, понякога се появяват и висят над нас. И даже са ги заснели. И видели. Ама на - не вярват. Трябва да им извъртиш на тия хора една опашата лъжа. И тогава са казали - току виж - че е истина. Защото май така са свикнали.
Колежката се разбърза. Махна му за сбогом. Изгуби се в навалицата. Той неволно спря поглед върху чашата. С любим десeрт. Недокоснат. Учуди се. И му проблесна. Тя също не обичаше. Като него. Сладолед.
injir: na sphinx , pelikan4o, drugi
Хареса ми много :)
Да живеят извънземните :)))
Поздрави:)
цитирайДа живеят извънземните :)))
Поздрави:)
Благодаря на всеки,писал за НИЗО!
цитирайZnaeh si az. Razkonspirirana si!
цитирайама на никого да не казваш :))))
цитирайпълни с чудеса! :-)
цитирайГотино :) Поздрави :)
цитирайНикога не са се интересували!
Но пък разказа е супер:-))
Поздрави:-)
За теб Марина, за Нептунче и всички останали Космополити и Мечтатели;-)
пуснете си песничката;-)
http://www.vbox7.com/play:b4e61f4a
цитирайНо пък разказа е супер:-))
Поздрави:-)
За теб Марина, за Нептунче и всички останали Космополити и Мечтатели;-)
пуснете си песничката;-)
http://www.vbox7.com/play:b4e61f4a
Много сладурски финал!
цитирайВеликолепен разка с неочакван край! Като Роалд Дал!!! :) Казвал съм неведнъж, ако кажеш на хората, че на небосвода проблясват еди-колко-си милиарда звезди, ще повярват безусловно. Но ако поставиш табела: "Пази се от боята!", всеки ще дойде да провери с пръст, дали е истина!!! :)))
Успех и много усмивки!!! :)))
цитирайУспех и много усмивки!!! :)))
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол