lichni :: Отмъщение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2009 00:43 - Отмъщение

Прочетен: 1900 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 26.08.2009 19:07

       Погледна в окуляра. Електронният микроскоп увеличаваше хиляди пъти. Виждаше се идеално. Това бе неговата рожба. Колко бе красива! Със своите преливащи се лилаво-розови цветове. Малките пипалца потрепваха. Телцето пулсираше. Беше живо. Нов вирус. Създаден тук. Лабораторно. Колко време само му отне! Но сега бе доволен. Нямаше спор със съвестта си. Трябваше да стори този компромис. Трябваха му средства. А пък беше и безобидно. Щеше да предизвика само леко неразположение. Съставките му се разпадаха вднага от ваксината. Само дето щеше да хвърля в паника човеците. Ама никой нямаше да пострада. Затова пък бизнесът на огромната корпорация щеше да процъфти.
       Беше премислял плюсовете и минусите на постъпката си. Всичко бе в неговите ръце. И в неговия ум. Прецизира нещата. Видя, че няма да убива. Само ще сплашва. Това не бе смъртен грях. И така се реши. А и щеше да осигури на семейството си добро бъдеще. Край на свиването заради безпаричието. Щеше да има доволни доходи. Намери си малко китно градче на друга планета. И заживя щастливо.
      ...Беше вече на преклонна възраст. Лошото дойде неочаквано. Любимецът му, внукът му вече трети ден лежеше в стаята си. Береше душа. Лекарите безпомощно вдигаха рамене. Бяха направили всичко, което можеха. Но сега се озадачиха. Не знаеха как да постъпят. Всеки опит бе безнадежден.
      Старият учен погледна в окуляра на микроскопа. И стреснат се дръпна назад. Колко му беше познато! Тези лилаво-розови оттенъци. Това живо телце. Потръпна от връхлетяващата го мисъл. Отново се взря в предметното стъкло. Оттам го наблюдаваше някакво ново създание. Мутант. Не беше ли неговата рожба? Някогашна. Променена. Различна. С други предназначения. Беше преминавала през света на човеците. Беше приемала техните качества. Негативни. Песимистични. Отрицателни. Безнадеждни. Отмъстителни. Сега му се присмиваше едно зъбато чудовище. Готово да убива. Беше си създало имунитет. Не се разпадаше. Не загиваше. От ваксината се възпроизвеждаше. В хиляди пъти. И нямаше какво да го спре. Бе готово да отреже. Да смели. Да погълне. Да унищожи. Корените. На едно родословно дърво. Неговото.

                              injir

Нагоре

Тагове: отмъщение,

Гласувай:

Подобни постинги

БЕЗКРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ

Прочелите постинга прочетоха и:

Гори, не топли...
За филма „Сбогом, г-н Хафман” — уроците ...
Август

Следващ постинг

Предишен постинг

Последователи

Изповед

Коментари