lichni :: Последователи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.07.2009 15:46 - Последователи

Прочетен: 1871 Коментари: 8 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2009 00:10

       Изучаваха го. Разглеждаха го. Правеха му компания. Най-голям интерес събуждаше у тях неговите ежедневни занимания. Закуска. Обяд. Вечеря. Седяха до него на масата. И го наблюдаваха. Как поема храната. Как отчупва от хляба. Как дъвче с наслада. Как пие водата. После го изследваха. По тялото му пропълзяваха паячета. Жужаха и го гъделичкаха. Ставаше му весело. С тези малки зелени човечета му беше забавно.
Te бяха дошли в колибата му. Неочаквано. Появиха се изневиделица. Голямата свистяща шапка леко се спусна на поляната. Оттам дойдоха. После влязоха при него. А той постави на масата това, което имаше. Като за гости. Като за приятели. Подели обяда си с тях. Оттогава му станаха неотлъчни спътници. Нищо не говореха. Нищо не искаха. Само го следваха по петите. Ама, че са странни! И дори като отиваше да се усамоти на едно скришно местенце зад дома си - и там идваха. Правеше им знаци - да ги отпъди. Те учудено отстъпваха назад. Ама, че любопитни! На ръст бяха по-ниски. Със зелен цвят на кожата. Без коси. С големи очи. Напомняха насекоми. Ама му бяха симпатични. Бяха наивни. Като деца.
Човекът също се впечатляваше от странните им привички. Сутрин. При изгрев. Те заставаха на входа. При големия камък. Повдигаха глави. Отправяха взор. Към голямото оранжево кълбо. Разперваха ръце и така престояваха час. Вечер се повтаряше същото. А иначе така и не хапнаха от храната. Не я докоснаха. Бяха икономични. Горкият ,,хомо сапиенс,,! Откъде можеше да знае! Че тези пришълци фотосинтезираха. Не им трябваше тази сухоежбина. Те сами изготвяха веществата, необходими за съществуване. Радваха се на слънчевия диск. Беше им така полезен. Спасяваше ги от глад. Затова временно се бяха преселили на тази зелена планета. Хем натрупваха знания за съществата от непознатата галактика, хем си прекарваха чудесно. Никой не ги гонеше. Никой не ги преследваше. Ама по някое време решиха да си ходят. Помахаха за сбогом. Влязоха в голямата шапка. Тя зажужа тихо. Постоя известно време във въздуха. После се завъртя и се отправи към облаците.
    Зазоряваше се. Човекът усети самота. В знак на обич към неизвестните гости се изправи до скалата. Протегна встрани ръце. Обърна взор към огнения кръг. И сякаш разбра. ,,Те,, са изразявали почитта си. Сега и той реши да стане като тях. Поклони се на новия си бог.
     Мина време. Човекът се превърна в белобрад старец. И имаше своите последователи. Всички се научиха да посрещат изгревите. И залезите. Да се радват на дните. И нощите. Които се редяха на тази Земя. Тяхната. Единствената. Неповторимата. И за всички имаше място. Под Слънцето.

          injir

Нагоре