Обичаше да сяда на пейката пред дома си. Вечер - да изпрати деня. Да види двата залеза. На двете слънца. Които уморено се прибираха едно след друго зад хоризонта.
       Обичаше  да замърка любимецът й. Пухкавият розов котарак. Който се примъкваше към нея, разбереше ли, че има нужда от него. Настаняваше се в скута й. Лекуваше я. С незабележими инфрачервени лъчи. Действаше успокояващо, релаксиращо.
       Обичаше да повиши адреналина си. С екстремален спорт. Влизаше в кабината за симулация. И полетяваше. Право в метеоритния дъжд. Трябваше да избягва големите камъни. Появяваха се като подводни скали. И можеха да се врежат в машината. Избягваше ги. Или ги обстрелваше. На игра. Те се пръскаха. И искри се разхвърчаваха.
       Обичаше да надникне в поредната изложба. Картините не мълчаха. Цветовете сияеха. Образите оживяваха. Художникът разкриваше своя ден. Своята болка. Своята радост.
       Обичаше да сподели. С някого. С непознати. От далечни планети. Не ги виждаше. На екраните се появяваха само знаците. Но те откриваха завесата. Към други светове. До които иначе не можеше да стигне. И мислеше. И тъгуваше. И се смееше. С тях. Виртуално. Бяха заедно. Макар разделени. С разстояния. А мелодията, зазвучала след последния ред, бе поздрав и скъп подарък. От необятността.
       ...Погледна. Към сините екрани. Изключи ги. Един по един. Беше дошло време за вечеря. Обичното семейство се събираше. Децата й се настаняваха около масата. Мамината манджичка и обикновеният ванилов кейк бяха несравнимо кулинарно изкушение. Всички пак се връщаха при нея. Сгрети от нейната топлина. Зареждани от нейната енергия. ,, По делата им ще ги познаете,, е казал един мъдрец. И по нещата, които обичат - също - осмели се да добави тя.



                    injir
          

и по нещата, които обичат.Много човешко, много истинско!

"...И по нещата, които обичат..." – точно така е. Ах тези малки неща, които поддържат жироскопа ни вертикален... :):):) Поздрави :)

Талантливо! Това, което си докоснала ми напомня финала от новелата "Отец Сергий" на Лев Толстой. Поздравления!

Навярно се докосвам до нещо познато. Няма нищо ново под слънцето...

достатъчно точно. Това, което си докоснала е оригинално твое виждане, усещане. Да превъплътиш така кратко, ясно, и по човешки топло смисъла на пребиваването ни на земята, именно за мен го прави уникално.

Идеята синтезирах на базата на мнения, изразени по повод шестте неща,които се оказва,че са любими.Всеки човек е уникален по своему.Единствен и неповторим.

Браво на теб!Много ми хареса!С най-добри пожелания. :)))

Малките неща, които ни карат да се чувстваме добре, които ни зареждат... Те ни помагат да осъществяваме големите неща, които ни правят щастливи!
Поздрав!

менят се с времето. Глинени съдове сме в Неговите ръце...

Да.И съдове, и фигурки, и странни предмети...

Това е Ваш спонтанен отговор, мисля. Да го приемем, че е оригинален.
Но мисълта ми бе друга.

Да. Времето ни моделира. По свои си закони.