Постинг
09.08.2009 17:48 -
Нереалност
Искаше да избяга. Видя агресията в очите му. Беше вече демон. Питието му действаше зле. Ставаше звяр. И сега не биваше да е пред него. В какво можеше тя да се превърне? Да се стопи. Да стане капчица. Да не усеща ударите. Винаги бяха болезнени. После пак трябваше да се крие. Зад пласт пудра. И зад тъмни очила.
Трябваше да има лек. В този технически век все щеше да има спасение! Отвори рекламния блог. Заваляха какви ли не предложения. Премина през тях бързо със стрелката. Потърси. Това, което й трябваше. В графата ,,Двойници,,. Можеше ли да си го позволи? Ще изтегли кредит. Щеше да си го изплати. Въпреки кризата. Иначе всичко бе й писнало. Трябваше да се реши. Най-сетне.
...Е, сега той можеше да се ядосва. И да е агресивен. А как ще подчертае своето честолюбие. Самолюбие. Мъжкарското в себе си. Да смачка! Да унищожи! Този ген беше заложен от време оно. Ама, че екземпляр! Появи се пред него Тя. Не тя, а нейната двойничка. Нереална. Виртуална. Лицето й нямаше да има синини. Нямаше да се крие зад тъмни очила. Пое ударите. Сви се. Не я болеше. Нали беше безчувствена. Гумена топка. Технологична новост! Какво ли не измисляха хората! За удобство.
...Съседите погледнаха през прозореца. Отсреща от новия дом излизаше младо семейство. Колко сладки бяха всички! И майката, и бащата, и детенцето - като ангелче! Щастие струи. Мила картинка.
...Жената усети завистливия им поглед. Ето, това й трябваше. Да им затвори устата. Да млъкнат. Нямаше вече да се притеснява какво ще кажат хората. Всичко си беше по реда. Нейната мечта. За образцово семейство. Такова. Бе го виждала по някогашни стари фотографии. В детството си. Не се досещаше. Че са били само рекламни блогове. Заснети в рекламни студия. Които представяха. Предлагаха. Натрапваха. Такава. Измислена. Виртуална. Нереалност.
/ injir:po idei na benra, dusha, drugi/
Трябваше да има лек. В този технически век все щеше да има спасение! Отвори рекламния блог. Заваляха какви ли не предложения. Премина през тях бързо със стрелката. Потърси. Това, което й трябваше. В графата ,,Двойници,,. Можеше ли да си го позволи? Ще изтегли кредит. Щеше да си го изплати. Въпреки кризата. Иначе всичко бе й писнало. Трябваше да се реши. Най-сетне.
...Е, сега той можеше да се ядосва. И да е агресивен. А как ще подчертае своето честолюбие. Самолюбие. Мъжкарското в себе си. Да смачка! Да унищожи! Този ген беше заложен от време оно. Ама, че екземпляр! Появи се пред него Тя. Не тя, а нейната двойничка. Нереална. Виртуална. Лицето й нямаше да има синини. Нямаше да се крие зад тъмни очила. Пое ударите. Сви се. Не я болеше. Нали беше безчувствена. Гумена топка. Технологична новост! Какво ли не измисляха хората! За удобство.
...Съседите погледнаха през прозореца. Отсреща от новия дом излизаше младо семейство. Колко сладки бяха всички! И майката, и бащата, и детенцето - като ангелче! Щастие струи. Мила картинка.
...Жената усети завистливия им поглед. Ето, това й трябваше. Да им затвори устата. Да млъкнат. Нямаше вече да се притеснява какво ще кажат хората. Всичко си беше по реда. Нейната мечта. За образцово семейство. Такова. Бе го виждала по някогашни стари фотографии. В детството си. Не се досещаше. Че са били само рекламни блогове. Заснети в рекламни студия. Които представяха. Предлагаха. Натрапваха. Такава. Измислена. Виртуална. Нереалност.
/ injir:po idei na benra, dusha, drugi/
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
