Ама, ха! Какво е това нещо! Какви са тези взаимоотношения! От вратата - за краката! Пришълците бяха искрено възмутени. Ама къде е романтиката? Къде отиде кавалерството? Нали посещаваха любимата планета от време на време. И всеки път заварваха хуманоидите в различни настроения. Само колко време им отне да ги учат на обноски! Отвориха им училища за танци. Учиха ги на епистоларна проза. Полетяха писъмца. Към Дамите. На Влюбени сърца. То не бяха въздишки, то не бяха сълзи! До лелеяната среща. Девойките се понаучиха да флиртуват. Да изпуснат напарфюмирана копринена кърпичка. Да хвърлят омагьосващ поглед изпод веещо се ветрило. Леко да склонят глава. Мило да се усмихнат. И обектът е сразен! Колко цветя после пристигаха в стаите им! И разнасяха аромат. А душите трептяха от вълнение. И преливаха от обич. Като чаша с шампанско.  Отронваха се мили думички. Изречени с толкова нежност! Земята заспиваше в нега. А луната се се залюляваше на невидима люлка. И цяла нощ мечтаеше ли, мечтаеше...
       Кавалери и рози! Рози и кавалери. Но планетите се движеха. Нравите се променяха. Хората съкращаваха срещите си. Близостта я нямаха за нищо. Ама големи наивници бяха! Гостите, де. От другата галактика. Човешкият род щял да приеме техните закони. Звездните. И романтичните. Нищо подобно. Предпочете да си остане първичен. Защото имаше един дребен детайл. Който им убягна. Още докато пребиваваха в древната епоха. А си мислеха, че са достигнали върха. На възпитанието. И на обучението...
      ...Първобитният човек даваше път на самката. Преди да влезе в пещерата. Галантен жест? После мъжкарят прилепи длан към ухото си. И се ослуша. Не чу хрущене на кости. Нито рев на звяр. Нито някакво изплашено пищене. Неговата любима иначе бе добра примамка. Но тя се бе справила сама. Сега тихо тананикаше и застилаше със сухи треви ложето. Край новото им огнище.
      Неандерталецът сви рамене. Сякаш се оправдаваше. Ами какво? Своята кожа чувстваше най-близо до себе си. Беше му по-скъпа. От чуждата. Та, затова... Трябвало експериментаторите да обръщат внимание на малките камъчета. И на малките детайлчета. Които обикновено преобръщат колата.

   injir: na edin romantik...

Така де :) Ама много са ненаблюдателни тези от другата галактика :) За съжаление вече никой не обръща внимание на такива неща, че и повече – ако се появи някой романтик, възприемат го като смешен смотльо, друго си е от вратата – за краката :) Поздрави :)

Tя e 10000-ният посетител. Благодаря на нея и всички останали 9999 !

Истината е в детайлите!

Интересен разказ, хареса ми!:)

Аах, едно време как беше...
Сега...сърдят се, ако не пуснеш на първата среща! Да не вземеш да се изпуснеш, че търсиш връзка, чееее...
То има разлика между романтиците и позьорите, те позьорите са си смешни...