lichni :: ТАЙНА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.09.2009 18:07 - ТАЙНА

Прочетен: 3035 Коментари: 11 Гласове:

Последна промяна: 26.10.2009 10:47

       Странно. Какви сили усещаше в себе си! Прилив на енергия. Действие. Движение. Не можеше да устои. Този огнен поглед! Хвърлен изпод дълги клепачи. Тези черни очи! Които мятаха сякаш стрели. И го пробождаха. Изящната пантофка, видяна изпод дългата муселинова рокля. Дълбокото деколте. Нежната копринена кожа. Смолисточерната коса, вдигната на кок. Това същество го поразяваше! Трябваше да направи в нейна чест нещо невероятно. Изключително. Чувстваше се окрилен. Изпълнен с устрем. Щеше да пътува. Да открива нови земи. Нов континент. Хората му на каравелата ,,Санта Мария"" изтеглиха котвата. Мачтите се бялнаха и поеха посоката на вятъра. Натам. Към неизвестното. Колумб притисна розата до сърцето си. Цветето. Подарено му от Нея.
       Мостът вече издигаше снага. Прескачаше дълбоката река. Янтра шумеше отдолу. Талазите й миеха каменните му крака. А той стоеше гордо. Сякаш й казваше. Че тя не бе толкова страшна. Колкото и да прелива тук, вече щеше да има сигурен брод. ...Майсторът бе дал дума. Ще направи нещо ново. Различно. Така, че да впечатли людете. Да му се дивят и цъкат с език. Да разправят и след поколения. И да го помнят. А всъщност той си знаеше. Откъде се бе взела тази сила в него. Онова девойче. С дългите плитки. Прибрани грижливо под бялата везана кърпа. Пристегнато в тънкото кръстче със сребърни пафти. Стройно като фиданка. Пъргаво като сърне. А този взор! Може ли да забрави погледа й! Две сияещи звезди. Които стопляха сърцето му. В студените нощи. Които сгряваха душата му. А мисълта му чертаеше планове. За следващия градеж.
      ...Корабът се наклони. Пое курс. Към нова звезда. Около нея се движеха нови планети. Неоткрити. За пръв път той щеше да стигне до тях. Да ги види. Да стъпи на тяхната девствена гръд. С новите технологии разстоянията се скъсяваха. Човечеството беше отишло къде-къде напред. Преходите между галактиките бяха като една по-дълга екскурзия. До непознатото. И невижданото. Още повече, че в кабината си астронавтът не се чувстваше сам. Във виртуалното пространство сигурна дружка му бе Тя. Изникваше от сферата. Загадъчна и феерична. Неземно хубава. Облечена със сребрист костюм. Открояващ прекрасните й форми. Повдигаше ръка към лицето си. С кадифен загар. Придобит на някой пуст морски бряг. Грациозна. Като пантера. Приближаваше се. Отмяташе гъстата тъмновиолетова коса, която като водопад се спускаше по раменете й. Обгръщаше с топлата си прегръдка тялото му. И лекичко докосваше с език крайчеца на ушната му мида. Ех, как нямаше да открива нови светове! Всичките планети! И звезди! И галактики! Досега бяха намирани все от такива като него. Доволен, изрече на глас една тайна мъдрост. Която бе чул някога. Когато гостуваше на земляните. Че зад всеки велик мъж се крие по една велика жена. Или няколко.

         injir

Нагоре