Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2009 23:34 - Отговорност
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2589 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 13.10.2009 12:21


       Непрекъснато се караха. Какво не им бе достатъчно? Хлябът ли? Солта ли? Всичко имаха. А в излишък - честолюбие. Самолюбие. Важничене. Вироглавство. Пречеше им. Да бъдат приятели. Избухваха конфликти. Грабваха оръжието. Започваше се. Война. Не си даваха сметка. Кого зачернят. Пукаше им. Искаха да се докажат. Велики са! Силни са!!! Победители!!!
       Сплотиха се. Едва когато дойде бедата. Истинската. Астрономите си казаха думата. Тежката. Нямаше да се размине. На слънцето. Щеше да се превръща в червен гигант. Разширяващата се звезда ще погълне и тяхната планета. Спомниха си библейското слово. И ще бъде огън и жупел... Време беше. Да тръгват. Да избягат от родното място. Заедно. Впрегнаха мозъци и мишци. Строяха. Ноеви ковчези. Така нарекоха звездолетите. Които щяха да ги измъкнат от околоземна орбита. Нататък. Към Новия свят.
       Кой щеше да остане? Отстъпиха. Тези, които бяха проживели дните си. А и пагубният миг бе още далеч. Пожелаха да посрещнат края си. Тук. На осиротялата  планета. Пътешествия не им трябваха. Трябваше да спасят. Синове, дъщери, внуци. Записаха гласовете си. И мъдростите. За да бъдат полезни. Със сигурност. На поколението. Призоваха ги да се обичат. Да обичат потомците. Защото никой възрастен не заслужаваше сълзите на децата. Занапред им предстоеше да се грижат. И един за друг. И един за всички. И всички за един. Ако искаха да оцелеят.
        Вече бяха готови. Ноевите ковчези се понесоха в черното пространство. Далеч. Оттук. Спасените бяха залепили чела в стъклата на илюминаторите. И се прощаваха. С близките. С остарелите майки и бащи. Не криеха сълзите си. Солените капчици се стичаха по лицата. Сега разбираха колко щяха да им липсват. В кабините се чу мелодия. ,,Лунната соната,,. Звучеше като Реквием. За раздялата. Още чувстваха топлата прегръдка. Ръкостискането. Поощрителното потупване по рамото. Помнеха благата дума:,, На добър път,,.
      Бегълците помъдряваха. Усетили цялата отговорност. Неочаквано легнала на плещите им. За бъдещето. За утрешния ден. На целия род. Човешкия.
        

               
                      injir




Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malkiatprintz - Дано. . . И дано не е до следващия път. ...
13.10.2009 05:22
Дано... И дано не е до следващия път....
цитирай
2. allbi - Да
13.10.2009 07:38
"...Сплотиха се. Едва когато дойде бедата. Истинската...."

за жалост така става ...
бедите ни карат да се замислим и да си дадем сметка, да се осъзнаем...

Поздрав!
цитирай
3. kalin8 - Поздравления
13.10.2009 08:28
и от мен!
Б.
цитирай
4. mamas - Поздравления!
13.10.2009 19:44
Много мъдрост си събрала в един сравнително кратък тест. Звучи тревожно, отривисто, накъсано от болка сякаш...
цитирай
5. injir - До mamas
14.10.2009 11:05
Боли ме. Когато се нараняваме. Тревожно е. Когато никой не се стопира.
цитирай
6. kass - injir
15.10.2009 09:46
injir написа:
Боли ме. Когато се нараняваме. Тревожно е. Когато никой не се стопира.


никой не оценя хората около себе си и това, което има в тяхно лице, докато не остане сам...
Поздрави, много ме развълнува...
цитирай
7. aangelov - Раздялата винаги ме е натъжавала. ...
15.10.2009 17:11
Раздялата винаги ме е натъжавала. Този вид осъзната, отговрна и безвъзвратна раздяла......дали би могъл човек да я понесе.....дори и обречен.
цитирай
8. bogolubie - Да, раздяла ще има.
20.10.2009 13:14
Казва Господ, че двама ще са на нивата - единия се взема, другият остава...Каквото добро можем да направим за славата на нашия Бог, трябва да побързаме да го направим, останалото зависи само от Него. Най-малкото и най-лесното, което можем да направим за близките си е молитва за тяхното спасение. Ако можем и още нещо да сторим, още по-добре.Руското "благодаря" - "Спасибо", е осакатения израз "Спаси Бог". Ето, това е истинска благодарност, да пожелаеш спасение от Бога. Останалото наистина е в Божията власт.
С обич: ЕСТИР!
цитирай
9. bizcocho - Много е силно! Изтръпнах! Възде...
22.10.2009 23:50
Много е силно! Изтръпнах! Въздействието на думите ти е невероятно! Прочетох го на един дъх! Не защото е кратко, а защото е като земното притегляне!
цитирай
10. boku - mnogo xybavo !!!
09.01.2010 00:16
silno,viarno i tuzno
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998342
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031