Постинг
27.10.2009 00:03 -
План
Ей! Беше й писнало. В службата нещата не вървяха. Шефът - ядосан. Ами, криза е! Какво иска? Няма постъпления. Безпаричие. Трябва да се примири. Ама няма той все да се тъпче с цветен хайвер! Малко скромно вече ще я кара. Я, хората как живеят! Чудеса правят. С компоти. И с туршийки. Вкусно и ,уж, здравословно.
Асансьорът я пренесе в боксониерата. Свлече от себе си днешните дрехи. Изхвърли ги в контейнера. Утре щеше да бъде с други. В стенния гардероб висяха вече новите. Влезе в хигиеничната камера. Взе душ. Безцветни лъчи я обгърнаха. Окъпаха. Избиха всички бактерии. И гадинки. Навлече пижамата. С картинки от приказки. Изтегна се на дивана. Натисна бутона над главата си. Разнесе се аромат на цветя. Стенният тапет светна. Представи й планински изглед. Беше й любим. Вчера. Сега избра друг. С дистанционното. Озова се сред житните кръгове. В полята на Стара Англия. Неразгаданото я привличаше. Огледа новите фигури. Усмихна се. Нададе вик на възторг. Съседите от най-близката пряка галактика изпращаха поздрави. И ребуси. Сега щеше да си запълни времето. Решението им даваше възможност да спечелиш безплатна екскурзия. До планетите им. В многозвезден хотел. Обещаваха запомнящо се преживяване. Заслужаваше да си поблъска главата.
Натисна друго бутонче. Кулинарно. Поръча си любимото. Прахче. Разтворено в течност. Зареждаше с енергия, но с малко калории. Модерна храна. Добра за подходящо тегло.
Сега можеше да си почати. Колко души бяха самотни! Изоставени. Наранени. Имаха нужда от подкрепа. Други се перчеха, че са със силен характер. Не им пука. Добре им е. Винаги са си гот. Да, бе. Вярва им. Човешкото същество бе много крехко. Като клонче. Като вейчица. Пречупва се. Пада. В калта. Дори и славейче да е кацнало на него.
Зазвуча приспивна песен. Време бе за сън. Утре пак ще надене белите си пухкави криле. Щеше да седи цял ден на рамото на някоя хубавица. И щеше да й шепне в ухото. Да бъде мила! Да бъде добра! Да не се сърди! Да не харчи! Да не се глези! Да бъде домакиня! Да бъде! О-о! Трудно беше. За Ангелчето. Трябваше да се бори с Дяволчето. Което все се настаняваше на другото Евино рамо. И после тримата щяха да се карат. И взаимно да се увещават. Наддумват. Убеждават. Кое е добро. И кое - зло. Ами, хората бяха грешни. И времената - също. Кризисни. Шефът пак щеше да се чумери. Отново. Защото планът си оставаше неизпълнен...
injir
Асансьорът я пренесе в боксониерата. Свлече от себе си днешните дрехи. Изхвърли ги в контейнера. Утре щеше да бъде с други. В стенния гардероб висяха вече новите. Влезе в хигиеничната камера. Взе душ. Безцветни лъчи я обгърнаха. Окъпаха. Избиха всички бактерии. И гадинки. Навлече пижамата. С картинки от приказки. Изтегна се на дивана. Натисна бутона над главата си. Разнесе се аромат на цветя. Стенният тапет светна. Представи й планински изглед. Беше й любим. Вчера. Сега избра друг. С дистанционното. Озова се сред житните кръгове. В полята на Стара Англия. Неразгаданото я привличаше. Огледа новите фигури. Усмихна се. Нададе вик на възторг. Съседите от най-близката пряка галактика изпращаха поздрави. И ребуси. Сега щеше да си запълни времето. Решението им даваше възможност да спечелиш безплатна екскурзия. До планетите им. В многозвезден хотел. Обещаваха запомнящо се преживяване. Заслужаваше да си поблъска главата.
Натисна друго бутонче. Кулинарно. Поръча си любимото. Прахче. Разтворено в течност. Зареждаше с енергия, но с малко калории. Модерна храна. Добра за подходящо тегло.
Сега можеше да си почати. Колко души бяха самотни! Изоставени. Наранени. Имаха нужда от подкрепа. Други се перчеха, че са със силен характер. Не им пука. Добре им е. Винаги са си гот. Да, бе. Вярва им. Човешкото същество бе много крехко. Като клонче. Като вейчица. Пречупва се. Пада. В калта. Дори и славейче да е кацнало на него.
Зазвуча приспивна песен. Време бе за сън. Утре пак ще надене белите си пухкави криле. Щеше да седи цял ден на рамото на някоя хубавица. И щеше да й шепне в ухото. Да бъде мила! Да бъде добра! Да не се сърди! Да не харчи! Да не се глези! Да бъде домакиня! Да бъде! О-о! Трудно беше. За Ангелчето. Трябваше да се бори с Дяволчето. Което все се настаняваше на другото Евино рамо. И после тримата щяха да се карат. И взаимно да се увещават. Наддумват. Убеждават. Кое е добро. И кое - зло. Ами, хората бяха грешни. И времената - също. Кризисни. Шефът пак щеше да се чумери. Отново. Защото планът си оставаше неизпълнен...
injir
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
