Пролетта тръгна. Разголена. Нахална. Дръзка. И млада. Прати лъчезарна усмивка на съседа. А той си помисли, че жестът й е многозначителен. Хвърли омаен взор на връстника. А той реши, че е влюбена в него. Тя побърза да влезе в автобуса. Не трябваше да закъснява. Толкова пролетни работи я чакаха. Повдигна зелените поли на дрехата си. Бялна прекрасно краче. Приюти върху снагата си мъжките погледи. Събуди техния възторг. Устата й зашептя. Вълшебни слова. С които развърза ръцете им. Раздвижи нозете им. Разтвори прегръдката им.
        И те закопняха. Усетиха прилив на сили. Спомниха си, че са човеци. И сякаш бяха отново на двайсет. И сякаш бяха пак момчета. И пламъчето в очите им грееше. И огънчето в душата им се разгаряше. Запалвано от тая пуста женска хубост! Която отново ги вълнуваше. От която се боледуваше. Сърдечно. Цял живот.


               injir

Колко хубава верижна реакция!!!
Слънчева!!!
http://best-picture.ucoz.ru/_ph/29/2/4434268.jpg
Б.

и подмладяваща...

Тази пуста женска хубост е оста , около която се върти света!
:))

Много лирично.

Бог често праща хубави жени на този свят ,
за да ни радват!

това много ми хареса, има и динамика... поздрави

много красиво написано!

:), мдааа, добре че са си спомнили...

Поздрави!:)

Много топлота и чистота си уловила в тази невинна по детски пролетна хубост, поздравления за позитивността! Светли празници и все така одухотворени мисли :-)

Страхотен текст!

Поздравления з атази миниатюра!:)