Постинг
12.06.2010 23:21 -
Умение - 2
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2413 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2010 00:38
Прочетен: 2413 Коментари: 11 Гласове:
27
Последна промяна: 13.06.2010 00:38
Колата се носеше по магистралата. Бързаше да избегне задръстването. Днес щеше да презентира. Бяха й възложили проект. За юбилея на фирмата. Измисли нещо грандиозно.
Оня ден се събуди със страхотна идея в главата. Сякаш дошла от съня. Думата TWIN! Oт неонови светещи ленти! Вертикално поставени на въртяща се кръгла платформа. В средата на огромната зала, където щеше да се проведе коктейлът. Още като отвори очи, нахвърля рисунката. Стилизира буквите. Оцвети ги. Представи си искрящата им красота!
От години работеха в кулите близнаци, но никой не се бе сетил да използва названието. Ето! Това бе предложението й. Семпло. Оригинално. Фирменият знак със заветната думичка. Сякаш някой магьосник я бе подсетил! Беше доволна от себе си.
Сега вече наистина бързаше. Навреме трябваше да е в офиса. Електроинженерът си игра два дена, докато конструира миниатюрния макет. Беше разкошен! Представи си как шефката й ще ахне. Как ще й допадне нейната креативност. Виждаше даже как я аплодират и как я повишават в йерархията...
Ах! Как бързаше! Ала напук все повече автомобили се нареждаха пред нея и забавяха движението. Нямаше време! Трябваше да бъде първа! За да представи изненадата. Край... Попадна в задръстване. Измъкна се от колата. Взе кутията със скъпоценния макет и се втурна през тълпата. Боже! И тук сякаш й пречеха да върви. Движи се! Искаше да им изкрещи. Някакъв тип бързаше повече от нея. Блъсна я! Докато се усети, се случи непоправимото. Тя изтърва кутията. Беше повече от ясно. Стъклото се превърна на сол! Ах! Как й се искаше да каже ,,мили,, думички на тоя непохватник, некадърник, смотльо! Обаче доброто й възпитание не позволяваше. А и човекът се опитваше да се извини. Събираше с нея счупените отломки. Младият мъж смутено я погледна. Изведнъж много му хареса това момиче с чипо носле. А ядосаната й физиономия я правеше още по-сладка. Въпреки че рискуваше да я ядоса повече и да не я види в скоро време, все пак й предложи да влязат в близкото кафене. Така да се каже, тук, на спокойствие да й обясни, че не е било нарочно, и че някак ще й помогне. Макар че имаше опасения , тя изведнъж се съгласи и го последва. Всъщност беше й все едно. Вече.
Докато поръчваха, тя си помисли, че е редно да се обади на шефката. А какво да й каже? Че е сгафила? Онази нямаше да й прости. Беше безнадеждно. По-добре да си търси другаде работа. Въздъхна и отпи от кафето си. Постепенно я обхвана примирение. Имаше особени възгледи. Вярваше в Съдбата. Казваше си, че всяко зло е за добро. Че каквото е писано - ще стане. И ако така се е случило, значи така е трябвало. Сега погледна виновника за този гаф. Ей! Беше симпатичен. Поглеждаше през очилата, които, ей богу, му отиваха. Нещо й обясняваше как ще възстанови щетите и всичко ще бъде ОК. Беше приятен. Компанията започна да й харесва.
В този миг се чу оглушителен тътен. Тя подскочи. И двамата погледнаха навън. От отсрещния небостъргач се виеше дим. Точно там, където бяха офисите им! Бе се случила катастрофа! Бе се врязал самолет... Побягнаха. След двайсет минути станаха свидетели на втория атентат. А след още толкова...
Бяха далеч оттук. Целите бяха в прах от срутените кули. Странният мирис на изгоряло ги задъхваше. Бяха в шок от случилото се. Бяха сякаш попаднали в кошмар...
Тогава в ума й проблясна думата . TWIN! Tака както я бе зърнала в просъница. Мярна се споменът за счупения на парченца макет. Осъзнаваше. Някакво чудо се бе намесило. Спасяваше техните два живота. Бе изпратило Ангел хранител. Който преди това пък бе възприел сигнал. Дошъл от молитвата на непозната жена. Живееща в другия край на планетата....
injir: на всички, които пожелаха продължение
Оня ден се събуди със страхотна идея в главата. Сякаш дошла от съня. Думата TWIN! Oт неонови светещи ленти! Вертикално поставени на въртяща се кръгла платформа. В средата на огромната зала, където щеше да се проведе коктейлът. Още като отвори очи, нахвърля рисунката. Стилизира буквите. Оцвети ги. Представи си искрящата им красота!
От години работеха в кулите близнаци, но никой не се бе сетил да използва названието. Ето! Това бе предложението й. Семпло. Оригинално. Фирменият знак със заветната думичка. Сякаш някой магьосник я бе подсетил! Беше доволна от себе си.
Сега вече наистина бързаше. Навреме трябваше да е в офиса. Електроинженерът си игра два дена, докато конструира миниатюрния макет. Беше разкошен! Представи си как шефката й ще ахне. Как ще й допадне нейната креативност. Виждаше даже как я аплодират и как я повишават в йерархията...
Ах! Как бързаше! Ала напук все повече автомобили се нареждаха пред нея и забавяха движението. Нямаше време! Трябваше да бъде първа! За да представи изненадата. Край... Попадна в задръстване. Измъкна се от колата. Взе кутията със скъпоценния макет и се втурна през тълпата. Боже! И тук сякаш й пречеха да върви. Движи се! Искаше да им изкрещи. Някакъв тип бързаше повече от нея. Блъсна я! Докато се усети, се случи непоправимото. Тя изтърва кутията. Беше повече от ясно. Стъклото се превърна на сол! Ах! Как й се искаше да каже ,,мили,, думички на тоя непохватник, некадърник, смотльо! Обаче доброто й възпитание не позволяваше. А и човекът се опитваше да се извини. Събираше с нея счупените отломки. Младият мъж смутено я погледна. Изведнъж много му хареса това момиче с чипо носле. А ядосаната й физиономия я правеше още по-сладка. Въпреки че рискуваше да я ядоса повече и да не я види в скоро време, все пак й предложи да влязат в близкото кафене. Така да се каже, тук, на спокойствие да й обясни, че не е било нарочно, и че някак ще й помогне. Макар че имаше опасения , тя изведнъж се съгласи и го последва. Всъщност беше й все едно. Вече.
Докато поръчваха, тя си помисли, че е редно да се обади на шефката. А какво да й каже? Че е сгафила? Онази нямаше да й прости. Беше безнадеждно. По-добре да си търси другаде работа. Въздъхна и отпи от кафето си. Постепенно я обхвана примирение. Имаше особени възгледи. Вярваше в Съдбата. Казваше си, че всяко зло е за добро. Че каквото е писано - ще стане. И ако така се е случило, значи така е трябвало. Сега погледна виновника за този гаф. Ей! Беше симпатичен. Поглеждаше през очилата, които, ей богу, му отиваха. Нещо й обясняваше как ще възстанови щетите и всичко ще бъде ОК. Беше приятен. Компанията започна да й харесва.
В този миг се чу оглушителен тътен. Тя подскочи. И двамата погледнаха навън. От отсрещния небостъргач се виеше дим. Точно там, където бяха офисите им! Бе се случила катастрофа! Бе се врязал самолет... Побягнаха. След двайсет минути станаха свидетели на втория атентат. А след още толкова...
Бяха далеч оттук. Целите бяха в прах от срутените кули. Странният мирис на изгоряло ги задъхваше. Бяха в шок от случилото се. Бяха сякаш попаднали в кошмар...
Тогава в ума й проблясна думата . TWIN! Tака както я бе зърнала в просъница. Мярна се споменът за счупения на парченца макет. Осъзнаваше. Някакво чудо се бе намесило. Спасяваше техните два живота. Бе изпратило Ангел хранител. Който преди това пък бе възприел сигнал. Дошъл от молитвата на непозната жена. Живееща в другия край на планетата....
injir: на всички, които пожелаха продължение
Много пъти съм се опитвал да си представя личните драми на тези, които са били на 11.09. в близнаците и на тези, които по някакъв начин им се е разминало. Опитвам се да го направя с най-малки подробности, така че чак да ме заболи.
Защо го правя? На онзи 11.09. полях новият си документ за самоличност. Направо си бях пиян като идиот. Влизам в къщи, по телевизията дават директно какво става, а реакцията ми е да кажа: "кеф".
Това не бях аз, а една пияна глава, но това което се е проявило си го е имало в мен и нещо...Никак не ми хареса...
Сега намерих подходящ повод да го изповядам. Толкова години минаха от тогава, а ми криво, криво.
цитирайЗащо го правя? На онзи 11.09. полях новият си документ за самоличност. Направо си бях пиян като идиот. Влизам в къщи, по телевизията дават директно какво става, а реакцията ми е да кажа: "кеф".
Това не бях аз, а една пияна глава, но това което се е проявило си го е имало в мен и нещо...Никак не ми хареса...
Сега намерих подходящ повод да го изповядам. Толкова години минаха от тогава, а ми криво, криво.
НИТО ЕДИН ЕВРЕИН ОТ РАБОТЕЩИТЕ В КУЛИТЕ БЛИЗНАЦИ НЕ Е ПОСТРАДАЛ.
цитирай"обикновеният" човек "вижда" Привидното ... мойрите знаят Кое Какво е ...
Поздрави,Injir! :-)
цитирайПоздрави,Injir! :-)
и благодарности !
Един от очакващите.
Б.
цитирайЕдин от очакващите.
Б.
Би било интересно!
цитирайдори от гледна точка на малките човеци:)))
цитирайМалко преди да се случи катастрофата с близнаците, получих като подарък от доволен клиент бележник с кулите близнаци. Същият този човек след няколко месеца се появи в офиса, не беше забравил за корицата на бележника и ми каза - Запази го! Ценен е!
Не го попитах защо! Гледни точки има всякакви! Но усетих негова гледна точка - сензацията и ми стана много ГАДНО - тази беше думичката.
цитирайНе го попитах защо! Гледни точки има всякакви! Но усетих негова гледна точка - сензацията и ми стана много ГАДНО - тази беше думичката.
И в това няма нищо мистично.
Не се броят самозванците с комерсиална цел - т. н. екстрасенси, гадатели и лечители.
Много е тънка границата между фантазията и реалността...
Поздравления, Инджир, за късите изречения и много смислените текстове, които ни представяш.
:)))
цитирайНе се броят самозванците с комерсиална цел - т. н. екстрасенси, гадатели и лечители.
Много е тънка границата между фантазията и реалността...
Поздравления, Инджир, за късите изречения и много смислените текстове, които ни представяш.
:)))
9.
анонимен -
леле
13.06.2010 20:44
13.06.2010 20:44
Краско, и ти ли се хвана на тоя бастун, то бива наивност, ама такава чак!
цитирайБлагодаря Ви за мненията! Виждам, че идеята ми породи въпроси. И отговори.
цитирайЧудесен разказ.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
