Постинг
16.06.2010 23:42 -
Молба
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2214 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2010 01:32
Прочетен: 2214 Коментари: 9 Гласове:
27
Последна промяна: 17.06.2010 01:32
Не е ли достатъчно вече? Наранени сте. Обидени . Искате отново и отново да говорите за това. Искате справедливост. Настоявате. А всъщност преди да изречеш лошата дума трябва да спреш. Да помислиш. Няма ли да паднеш твърде ниско? Когато дадеш прекалено много на емоцията. Когато омразата като огнено кълбо се завърти в гърдите ти и не ти дава да дишаш. И да вземеш правилното решение. Три пъти мери - веднъж режи! Но моментът е пропуснат. Кълбото е тръгнало по нанадолнището. С все по-голяма скорост се върти и движи, и мачка, и унищожава... А уж сте хора. Хора. И с какво да се похвалите? С озлоблението си, със завистта си, с непремерените думи, от които боли. А няма по-дълбока рана, нанесена от тях. Език мой - враг мой!
Какво трябва да се случи, за да се промени човек? Може би трябва да преживее някак си онази страшна болест, която те поваля задълго и те изважда от строя? Когато да направиш няколко заветни крачки, ти струва усилия все едно си покорил някой връх? Когато си отпратен от неведомо желание на ,,другия бряг на реката,, и отчаяно търсиш брод? И когато проумяваш , останал без сили, че е трябвало да се радваш на всеки миг, на всяка песен, на всяко лице покрай теб. И че всички тези караници и крамоли просто са без стойност. Защото твоето единствено желание е да вървиш сред всички тези хора и да се радваш на слънцето като тях. И тогава разбираш , че няма по-голям дар от здравето и ума, които бог ти е дал. И тогава започваш да осмисляш нещата по нов начин. И тогава оценяваш какво имаш. И какво можеш да пропуснеш. Да се порадваш на целия свят.
Не, не говоря за някакво безпринципно и самодоволно живуркане без определени критерии. Те са необходими за човеците. Но се опитвам да намеря своята вярна посока. И да се заредя с енергията на комуникирането, което само някои същества на Земята владеят. Уникални. Единствени. Говорещи. Пишещи. Претворяващи своето въображение в нещо изключително и прекрасно. Хората. А вие сте от тях, нали?
Какво трябва да се случи, за да се промени човек? Може би трябва да преживее някак си онази страшна болест, която те поваля задълго и те изважда от строя? Когато да направиш няколко заветни крачки, ти струва усилия все едно си покорил някой връх? Когато си отпратен от неведомо желание на ,,другия бряг на реката,, и отчаяно търсиш брод? И когато проумяваш , останал без сили, че е трябвало да се радваш на всеки миг, на всяка песен, на всяко лице покрай теб. И че всички тези караници и крамоли просто са без стойност. Защото твоето единствено желание е да вървиш сред всички тези хора и да се радваш на слънцето като тях. И тогава разбираш , че няма по-голям дар от здравето и ума, които бог ти е дал. И тогава започваш да осмисляш нещата по нов начин. И тогава оценяваш какво имаш. И какво можеш да пропуснеш. Да се порадваш на целия свят.
Не, не говоря за някакво безпринципно и самодоволно живуркане без определени критерии. Те са необходими за човеците. Но се опитвам да намеря своята вярна посока. И да се заредя с енергията на комуникирането, което само някои същества на Земята владеят. Уникални. Единствени. Говорещи. Пишещи. Претворяващи своето въображение в нещо изключително и прекрасно. Хората. А вие сте от тях, нали?
1.
анонимен -
не не успях
16.06.2010 23:46
16.06.2010 23:46
отказах се
чак ми се повръща от всичко...
Да. Наранена си. А раната зараства бавно. Но зараства.
цитирайПо скоро - акъл мой - враг мой!
цитирайПоздравления!!!
Б.
цитирайБ.
Поздравления и от мен, миличка!
цитирайняма време за друго!
цитирайОт ума си патим...И не от вчера!
цитирайнеспасяеми! Сори!
цитирайВсеки прави своя избор. Толкова, доколкото зависи от него.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол