Постинг
19.06.2010 14:45 -
Знак
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2555 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2010 16:48
Прочетен: 2555 Коментари: 11 Гласове:
36
Последна промяна: 30.06.2010 16:48
Водата я заля. Как щяха да оцелеят? Вълните идваха и връхлитаха! Черни и страшни! Лодката се наклони. Тя изгуби равновесие. Изплъзна се. Падна зад борда! Не й стига въздух! Но усети здравите и силни ръце на баща си, които я изтеглиха от бездната. Докато се съвземаше, погледна през рамо. Там, където трябваше да бъде той. Очакваше да го види. Но мястото бе празно...
Събуди се. Потънала в пот. Кашлицата я задави. Не беше отминала болестта. Мъчеше я вече месец. Лекарствата бавно помагаха. Баща й топлеше чая. Според него това бе най-добрият лек. Подаде й чашата с ароматната гореща напитка. Татко! Пак се грижиш за мен! И как не? Тя му беше любимка.
...Лекарите съобщиха диагнозата. Не искаше да вярва. Да не би да е грешка? До скоро бе добре. Нали аз бях болната? Какво се случи?
Бързаше. Носеше топъл бульон, сокчета, мляко. Разговаряше с баща си. Даваше му кураж. Лекуващият лекар го успокояваше. Добре сте! После се обръщаше към нея и тихо добавяше. Като времето навън...
А времето навън бе отвратително. Валеше. Черни облаци се спускаха. Изливаше се дъжд. Сякаш потопът приближаваше... В съзнанието й изплува сънят. За развилнялото се море. Падането й. Празното място... Изтръпна! Онзи, който стоеше над тях, бе й пратил послание. Родителят бе поел тежкия жребий. Така както повелява Природата. Такъв беше редът. Сега разбираше как трябва да цени всеки миг, прекаран с болния й татко, и да му се радва. Докато той не склопи очи...
После...мъката я обзе. Избухваше в плач. Самотата бе мъчителна. Времето минаваше и не лекуваше. До онази сутрин, когато в съзнанието й се запечата сънуваното. Непокътнато. С гласа на покойника. Казваше й, че е намерил чудно местенце. Кръчмичка. В рая. Че е доволен. Че е добре. Усмивката му грееше пред очите й...
Тя седеше озадачена в леглото, а после се усмихна. Кръчмичка в рая?! Баща й винаги обичаше да се пошегува. И сега го правеше. Шегобиец! Изобщо не се съмняваше, че говори той. Бе най-сетне спокойна за него. Защото бе получила знак. Сигурен. От отвъдното...
injir
Събуди се. Потънала в пот. Кашлицата я задави. Не беше отминала болестта. Мъчеше я вече месец. Лекарствата бавно помагаха. Баща й топлеше чая. Според него това бе най-добрият лек. Подаде й чашата с ароматната гореща напитка. Татко! Пак се грижиш за мен! И как не? Тя му беше любимка.
...Лекарите съобщиха диагнозата. Не искаше да вярва. Да не би да е грешка? До скоро бе добре. Нали аз бях болната? Какво се случи?
Бързаше. Носеше топъл бульон, сокчета, мляко. Разговаряше с баща си. Даваше му кураж. Лекуващият лекар го успокояваше. Добре сте! После се обръщаше към нея и тихо добавяше. Като времето навън...
А времето навън бе отвратително. Валеше. Черни облаци се спускаха. Изливаше се дъжд. Сякаш потопът приближаваше... В съзнанието й изплува сънят. За развилнялото се море. Падането й. Празното място... Изтръпна! Онзи, който стоеше над тях, бе й пратил послание. Родителят бе поел тежкия жребий. Така както повелява Природата. Такъв беше редът. Сега разбираше как трябва да цени всеки миг, прекаран с болния й татко, и да му се радва. Докато той не склопи очи...
После...мъката я обзе. Избухваше в плач. Самотата бе мъчителна. Времето минаваше и не лекуваше. До онази сутрин, когато в съзнанието й се запечата сънуваното. Непокътнато. С гласа на покойника. Казваше й, че е намерил чудно местенце. Кръчмичка. В рая. Че е доволен. Че е добре. Усмивката му грееше пред очите й...
Тя седеше озадачена в леглото, а после се усмихна. Кръчмичка в рая?! Баща й винаги обичаше да се пошегува. И сега го правеше. Шегобиец! Изобщо не се съмняваше, че говори той. Бе най-сетне спокойна за него. Защото бе получила знак. Сигурен. От отвъдното...
injir
Поздрави!
цитирайНали избягах от там :))))))))))))))))))))
цитирайПоздрави!
Б.
цитирайБ.
4.
edinman -
Сънищата са тайните послания до нас!
19.06.2010 18:41
19.06.2010 18:41
А кръчмичките в рая...дали ги има?Ама защо питам,то иначе какъв рай ще да е:)))
цитирай
5.
анонимен -
injir,
19.06.2010 19:29
19.06.2010 19:29
настръхнах ...
Сякаш чета моята история точно по това време миналата година.
цитирайСякаш чета моята история точно по това време миналата година.
Усетих го като Пробуждане ... в Съня ...
Поздрави!:-)
цитирайПоздрави!:-)
Понякога се случват странни неща. Това, че не можем да ги обясним, не означава, че не съществуват.
цитирайсмъртта на е край, а ново начало...
цитирайоптимистично и обично...поздрави!
цитирай
10.
анонимен -
То не е смешно, но все пак какво ни остава.
30.06.2010 07:19
30.06.2010 07:19
http://kushel.blog.bg/zabavlenie/2010/05/18/serioznite-vyprosi-za-vechniia-jivot.547452
цитирайТози израз съвсем наскоро го прочетох в един некролог залепен до вратата на един от кабинетите в поликлиниката :,,Времето не лекува,, и мисля,че е истина!А този некролог е доказателството ,че и ние които ,,подаряваме,, здраве и живот също сме смъртни!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
