Постинг
04.07.2010 03:43 -
Знаци / 1-ва част/
Телефонът иззвъня. Непознат мъж търсеше някого. Тя му отвърна троснато, че има грешка, и побърза да затвори. Кой по това време буди хората! Но след малко стационарният апарат пак заподскача. С неохота се обади. Същият глас й се извиняваше за безпокойството. И добави, че му е приятно да чуе такъв прекрасен тембър.Тя не знаеше дали да трасне слушалката или да продължи разговора. Малко помълча и спонтанно рече, че никога не е получавала подобен комплимент. Нали? Мъжът бе видимо зарадван. Беше успял да пробие невидимата стена от пространство. Ледовете много бързо се топяха. Помоли я да го извини и й обеща, че и утре ще й се обади. Може ли? Разбира се! Тя се засмя и добави, че се надява , все пак, да не бъде твърде нахален. Той сякаш се усмихна и я успокои, че не би си го позволил в никакъв случай, но ще му бъде наистина приятно отново да се чуят.
Тя се тръшна в леглото. Обви с ръце възглавницата и се унесе в сън...
На другата вечер той се обади. Младата жена бе позабравила вече, когато телефонът прозвъня настойчиво. Позна го веднага. Имаше леко дрезгав глас. Усещаше дишането му. Представяше си го. Разбира се, хубавец. Какво друго. С какво се занимаваха? Не се интересуваха. Разговорите тръгнаха. Вечерни. Среднощни. Странно. Сякаш се познаваха от години. Имаха за какво да си говорят. Чувството му за хумор я разсмиваше. Разказваше увлекателно. После тя нещо започваше да бърбори и да обяснява. Сещаше се за най-невероятните случки в своя живот. И така се опознаваха.
Минаха дни. Вече се знаеха от сто години. Беше й приятно да разговаря с този непознат. Засега не искаше да се срещат. Бе претърпяла някои разочарования и не бързаше с ново обвързване. Трябваше й покой. Но да си поговорят - това беше позволено. Понякога си припомняше отделни моменти от разговорите. Натъкваше се на някакви странни епизоди от неговия живот. Бе споменал, че известно време пребивавал някъде, където имал време да мисли. Досещаше се, че това не е болница. А онези места, където за определен срок прибираха някои граждани... После се успокояваше. Какво пък толкова! Само си приказват. Подозренията й се изпаряваха, щом се сетеше, че си бяха говорили за обикновените неща от живота. Каза си наум да внимава. Помнеше още огорченията от старо приятелство и не искаше да се забърква в нови каши....
Нарочно отлагаше срещата си с него. Той наистина я покани, ала тя не прие. Може би не искаше да се разочарова. Все пак след няколко негови упорити настоявания склони, но предварително отказа да стои докъсно тъй като има много работа и... изобщо няма време. Всъщност малко се боеше. За смелост , така да се каже, вечерта си позволи да си налее малко повече ром в чая. Хем да се загрее, хем да спи по-добре...
Тя се тръшна в леглото. Обви с ръце възглавницата и се унесе в сън...
На другата вечер той се обади. Младата жена бе позабравила вече, когато телефонът прозвъня настойчиво. Позна го веднага. Имаше леко дрезгав глас. Усещаше дишането му. Представяше си го. Разбира се, хубавец. Какво друго. С какво се занимаваха? Не се интересуваха. Разговорите тръгнаха. Вечерни. Среднощни. Странно. Сякаш се познаваха от години. Имаха за какво да си говорят. Чувството му за хумор я разсмиваше. Разказваше увлекателно. После тя нещо започваше да бърбори и да обяснява. Сещаше се за най-невероятните случки в своя живот. И така се опознаваха.
Минаха дни. Вече се знаеха от сто години. Беше й приятно да разговаря с този непознат. Засега не искаше да се срещат. Бе претърпяла някои разочарования и не бързаше с ново обвързване. Трябваше й покой. Но да си поговорят - това беше позволено. Понякога си припомняше отделни моменти от разговорите. Натъкваше се на някакви странни епизоди от неговия живот. Бе споменал, че известно време пребивавал някъде, където имал време да мисли. Досещаше се, че това не е болница. А онези места, където за определен срок прибираха някои граждани... После се успокояваше. Какво пък толкова! Само си приказват. Подозренията й се изпаряваха, щом се сетеше, че си бяха говорили за обикновените неща от живота. Каза си наум да внимава. Помнеше още огорченията от старо приятелство и не искаше да се забърква в нови каши....
Нарочно отлагаше срещата си с него. Той наистина я покани, ала тя не прие. Може би не искаше да се разочарова. Все пак след няколко негови упорити настоявания склони, но предварително отказа да стои докъсно тъй като има много работа и... изобщо няма време. Всъщност малко се боеше. За смелост , така да се каже, вечерта си позволи да си налее малко повече ром в чая. Хем да се загрее, хем да спи по-добре...
Търсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
