Постинг
04.07.2010 04:56 -
Знаци /2-ра част/
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1874 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2010 05:20
Прочетен: 1874 Коментари: 8 Гласове:
16
Последна промяна: 04.07.2010 05:20
- 2 -
На другия ден бе на работа. Но си мислеше за вечерта. И за новия си познат непознат. Знаеха си само малките имена. Даже не си бяха казали фамилните. Как щеше да го познае? Разбира се! Този приятен глас! Можеше да го различи сред хиляди други. Няма начин! Ще се усетят. И по приказките, които си бяха говорили двамата. И по поздрава, който си бяха измислили и си го знаеха само те... Тя се усмихваше замечтано. По радиото водещата упорито разказваше ли, разказваше. Новината бе отново убийство. Възмути се. Каква държава! Боже мой! Къде живееха? Тези страшни случки бяха зачестили. Все едно бяха в Дивия запад, а не в цивилизована европейска държава. Свят! Объркан!
Продължи заниманията си плътно до края на работното време, а после побърза да се прибере вкъщи. Вечерта зачака неговото позвъняване. Бе й обещал, че ще се обади по-рано. За да има време да се видят. Приготви се. Облече подходяща рокля. Сложи лек грим. Часовникът отмерваше минутите. Погледна се и се хареса в огледалото. Беше малък кокетен предмет, който бе поставен на скрина. С прекрасни инкрустации около стъкления овал - истинско бижу. Скъп спомен от миналото, подарък от баба й. Продължаваше да е в очакване. Скрито хвърляше поглед към мълчаливия телефон. Часовете отлитаха. И никой не се обаждаше. Мина определеното време. Мина всякакво време. Тя все пак предположи, че вероятно е бил зает и не е успял да смогне. Да й позвъни. Да я чуе. Да го чуе... Съблече се и си легна. Каза си, че утрото е по-мъдро от вечерта...
На другия ден в службата нямаше настроение. Часовете се изнизваха бавно. Сякаш отминаваше век. Приключи и побърза да се прибере. Каза на колегите, че има главоболие и ще си ходи у дома. Не искаше да вижда никого. Чувството на разочарование я обземаше все повече.
Влезе в банята. Горещият душ щеше да й подейства добре. Беше се намръзнала. После, загърната в халата, се настани до стария скрин. И сега по навик се зърна в огледалото, но не хареса тъжното си отражение. По TV-то течеше новинарският блок. Слушаше разсеяно. Но неочаквано вниманието й се изостри. Бавно асимилираше видяното... Снимка. На убития. Бос на някаква групировка. В съзнанието й нахлу сънят. От онази нощ... Спомни си! Чу суматохата. Бягащи хора. Удари. Изстрели! Неестествено клюмналото брадясало лице на непознат мъж. Склопените очи... Божичко! Не можеше да е истина. Не трябваше да е истина...
Стаята се завъртя пред очите й. Опита се да се задържи на крака. Замахна с ръка да се подпре на скрина, но удари ценната вещ. За миг огледалото полетя към пода и се пръсна на безброй стъкълца...
Знаеше. За онова поверие. Че счупено огледало не е на късмет. Опита се да събере парченцата. Отказа се. Нямаше смисъл. Очакваше я. Нещастна любов. Цял живот? Не. Цяла вечност...
injir
На другия ден бе на работа. Но си мислеше за вечерта. И за новия си познат непознат. Знаеха си само малките имена. Даже не си бяха казали фамилните. Как щеше да го познае? Разбира се! Този приятен глас! Можеше да го различи сред хиляди други. Няма начин! Ще се усетят. И по приказките, които си бяха говорили двамата. И по поздрава, който си бяха измислили и си го знаеха само те... Тя се усмихваше замечтано. По радиото водещата упорито разказваше ли, разказваше. Новината бе отново убийство. Възмути се. Каква държава! Боже мой! Къде живееха? Тези страшни случки бяха зачестили. Все едно бяха в Дивия запад, а не в цивилизована европейска държава. Свят! Объркан!
Продължи заниманията си плътно до края на работното време, а после побърза да се прибере вкъщи. Вечерта зачака неговото позвъняване. Бе й обещал, че ще се обади по-рано. За да има време да се видят. Приготви се. Облече подходяща рокля. Сложи лек грим. Часовникът отмерваше минутите. Погледна се и се хареса в огледалото. Беше малък кокетен предмет, който бе поставен на скрина. С прекрасни инкрустации около стъкления овал - истинско бижу. Скъп спомен от миналото, подарък от баба й. Продължаваше да е в очакване. Скрито хвърляше поглед към мълчаливия телефон. Часовете отлитаха. И никой не се обаждаше. Мина определеното време. Мина всякакво време. Тя все пак предположи, че вероятно е бил зает и не е успял да смогне. Да й позвъни. Да я чуе. Да го чуе... Съблече се и си легна. Каза си, че утрото е по-мъдро от вечерта...
На другия ден в службата нямаше настроение. Часовете се изнизваха бавно. Сякаш отминаваше век. Приключи и побърза да се прибере. Каза на колегите, че има главоболие и ще си ходи у дома. Не искаше да вижда никого. Чувството на разочарование я обземаше все повече.
Влезе в банята. Горещият душ щеше да й подейства добре. Беше се намръзнала. После, загърната в халата, се настани до стария скрин. И сега по навик се зърна в огледалото, но не хареса тъжното си отражение. По TV-то течеше новинарският блок. Слушаше разсеяно. Но неочаквано вниманието й се изостри. Бавно асимилираше видяното... Снимка. На убития. Бос на някаква групировка. В съзнанието й нахлу сънят. От онази нощ... Спомни си! Чу суматохата. Бягащи хора. Удари. Изстрели! Неестествено клюмналото брадясало лице на непознат мъж. Склопените очи... Божичко! Не можеше да е истина. Не трябваше да е истина...
Стаята се завъртя пред очите й. Опита се да се задържи на крака. Замахна с ръка да се подпре на скрина, но удари ценната вещ. За миг огледалото полетя към пода и се пръсна на безброй стъкълца...
Знаеше. За онова поверие. Че счупено огледало не е на късмет. Опита се да събере парченцата. Отказа се. Нямаше смисъл. Очакваше я. Нещастна любов. Цял живот? Не. Цяла вечност...
injir
не - да плашат!:)
Нищо не е фатално, ако не те спира да продължиш...
цитирайНищо не е фатално, ако не те спира да продължиш...
Човек продължава. Въпреки всичко.
цитирайсе занимава с несвойствена дейност! Ако имаше време,тя щеше да го спаси! Но животът не й предостави време!
цитирайима смисъл да събереш парченцата...
цитирайвече Са част от Нас... независимо от нас...
цитирайИма съспенс - е, счупено или не - това е само едно следствие...
цитирайНо човек не бива да е суеверен.
Когато нищо друго не може да се направи, трябва да се вземеш в ръце и да продължиш. Времето лекува, а и преживяното учи.
Много хубав разказ!
Поздрав!
цитирайКогато нищо друго не може да се направи, трябва да се вземеш в ръце и да продължиш. Времето лекува, а и преживяното учи.
Много хубав разказ!
Поздрав!
Много ми хареса!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
