Постинг
01.08.2010 21:24 -
Мечти
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3731 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2010 22:33
Прочетен: 3731 Коментари: 13 Гласове:
26
Последна промяна: 01.08.2010 22:33
Върхът бе стартова площадка. Корабът се отлепи от нея. Единствено самотният орел му правеше компания. Известно време. После машината премина автоматично към следващата скорост. С която щеше да отпътува отвъд онази линия. Зад нея започваха мечтите....
Много бяха й разказвали. За онзи розов свят. В който хората се радваха на живота си. Всеки си знаеше мястото. Всеки вършеше това, за което бе предназначен. Имаше мисия. С максималния максимум съществата се чувстваха сигурни. За себе си и за домочадието си. Имаха самочувствие. Че са полезни. Гордееха се. Развяваха своя трикольор. Навсякъде. Не им бе лесно. Но работеха. За да имат. Повече. Не само да оцеляват. Старейшините не ги пренебрегваха. Май разбираха повече от аритметика. Бяха по друг начин програмирани. И друга им бе психологията. Спазваха Божии заповеди и Закони.
...Обърна се назад. Там оставаше родната планета. Така обичана. Защото бе прекрасна. Така ненавиждана. Защото бяха препрограмирали живота й. А той бе само един. И имаше право да диша така, както намери за добре. И да не се съгласи с онези. Които вещо бяха решили, че й е достатъчен минимален минимум. За глътка въздух. Затова напускаше. Това място. Където някога имаше мечти. А сега ги нямаше. Бяха ги откраднали. За съжаление. И тях...
injir
Много бяха й разказвали. За онзи розов свят. В който хората се радваха на живота си. Всеки си знаеше мястото. Всеки вършеше това, за което бе предназначен. Имаше мисия. С максималния максимум съществата се чувстваха сигурни. За себе си и за домочадието си. Имаха самочувствие. Че са полезни. Гордееха се. Развяваха своя трикольор. Навсякъде. Не им бе лесно. Но работеха. За да имат. Повече. Не само да оцеляват. Старейшините не ги пренебрегваха. Май разбираха повече от аритметика. Бяха по друг начин програмирани. И друга им бе психологията. Спазваха Божии заповеди и Закони.
...Обърна се назад. Там оставаше родната планета. Така обичана. Защото бе прекрасна. Така ненавиждана. Защото бяха препрограмирали живота й. А той бе само един. И имаше право да диша така, както намери за добре. И да не се съгласи с онези. Които вещо бяха решили, че й е достатъчен минимален минимум. За глътка въздух. Затова напускаше. Това място. Където някога имаше мечти. А сега ги нямаше. Бяха ги откраднали. За съжаление. И тях...
injir
Надявам се да не описваш горчилката в твоята душа. Намери мощен дефибрилатор и съживи мечтите си! Вече си поставила началото тук. :) Успехи!
цитирайИма ли дефибрилатор за откраднати мечти...
цитирайНикой не може да ми открадне мечтите.
Хляба са ми взимали.
Жени са ми отнемали - толкава `и са стрували.
Но - мечтите никой не може да ми открадне или вземе.
Затова си оставам тук.
Завинаги.
цитирайХляба са ми взимали.
Жени са ми отнемали - толкава `и са стрували.
Но - мечтите никой не може да ми открадне или вземе.
Затова си оставам тук.
Завинаги.
тези, които остават?
Може би да коват нови мечти и да дишат. Въпреки всичко...
цитирайМоже би да коват нови мечти и да дишат. Въпреки всичко...
Очаквах! Морски поздрав, Injir ! :))
цитирайУж е фантастика, а е толкова истинско, толкова земно, толкова човешко. И Има за какво да се замислиш!
цитирайОпитайте да дишате.
цитирайДа. Уж е фантастика.
цитирайФантастика ли?! За мен този разказ е описание на разочарованието в живота на един човек (разбирай injir). За радост новото начало е поставено щом ние четеме за погубените мечти. Те са като феникса - ще възкръснат от пепелта!
цитирайДа. Може би е разочарование. А кой е очарован?
цитирай!!!!
цитирайУж е фантастика, но е земно и човешко, и за съжаление истинско до поледната дума.
И не става дума за разочарованието на един човек, а на поколения българи, които бяха и са лъгани, ограбвани, принуждавани да напускат страната за да оцелеят в един друг вълчи свят, малко по-лъскав от нашия.
И аз избрах да остана и пак бих, но цената, която плащаме е адски висока.
Поздрав за постинга!
цитирайИ не става дума за разочарованието на един човек, а на поколения българи, които бяха и са лъгани, ограбвани, принуждавани да напускат страната за да оцелеят в един друг вълчи свят, малко по-лъскав от нашия.
И аз избрах да остана и пак бих, но цената, която плащаме е адски висока.
Поздрав за постинга!
Много висока. Живеем в нереален свят. Нищо не е истинско.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол
