Постинг
10.08.2010 23:00 -
Кал
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5614 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2010 16:36
Прочетен: 5614 Коментари: 21 Гласове:
36
Последна промяна: 13.08.2010 16:36
Газеше вече толкова време. В тази зелена като зелена трева кал. Само че - кал. Това бяха малки едноклетъчни, създадени в лабораториите на генните инженери. Бяха програмирани да изяждат боклука. Човеците така и не се научиха да поставят в празните контейнери това, което им бе непотребно. Изхвърляха всичко, което свареха, където свареха. Планетата им заприлича на един огромен кош с боклук. А, бе, нямаше спасение. Ни глоби, ни наказания, нищо не ги спря. Е, на помощ пак дойде науката. Тези малки зелени еуглени / така шеговито ги нарекоха/ бяха ненаситни. Вечно гладни, вечно търсещи, вечно недояли.
Сега обаче човечеството трябваше да си яде попарата. Тази кал не си стоеше само около контейнерите, ами плъзна навсякъде. Добре, че програмките на тези същества работеха както трябва. Разпознаваха човешкото ДНК и не го нападаха. Иначе рискуваха Земята да се превърне във филм на ужасите.
Затова сега ядно газеше в тази зелена гадна слузеста кал, а животинките само го помирисваха, така да се каже. Имаха специални сензори, които разгадаваха различни миризми. Усещаха ли, че има някъде боклук, се настървяваха и тръгваха като река. Не можеш я спря. Брей! Каква беля си взеха на главата! Технологии. Често се обръщаха срещу двукраките си създатели. Колкото и те да бяха толерантни към мислещите измислени и създадени от тях същества. Понякога можеха да те изненадат. Изведнъж си решаваха да не зачитат човека и го оплескваха с гнусотията си. Ама няма как. Като газиш в калта, няма как да не те оплеска. Дори и да ходиш на пръсти.
Та, така. Вървеше и размишляваше колко слаб е понякога човек. Да се пребори с гадостите в живота. Опитваш се да ги промениш, ама те си остават гадости. Това е. Ама, какво е това? Зелените малки чудовища разтопиха ботушите му! Ей, къде така, бе! Забравихте ли за какво сте създадени? Я си стойте покрай контейнера! В контейнера! Там ви е мястото. Иначе току виж са възприели някоя мисъл от средновековието . Как беше? Кой го бе казал? А-а! ,,Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем.,, Ужас! Само това не трябваше да научават. Дано нямаха срив в паметта! И човекът забърза към най-близката станция на техниците. Да съобщи за евентуалната повреда...
injir
Сега обаче човечеството трябваше да си яде попарата. Тази кал не си стоеше само около контейнерите, ами плъзна навсякъде. Добре, че програмките на тези същества работеха както трябва. Разпознаваха човешкото ДНК и не го нападаха. Иначе рискуваха Земята да се превърне във филм на ужасите.
Затова сега ядно газеше в тази зелена гадна слузеста кал, а животинките само го помирисваха, така да се каже. Имаха специални сензори, които разгадаваха различни миризми. Усещаха ли, че има някъде боклук, се настървяваха и тръгваха като река. Не можеш я спря. Брей! Каква беля си взеха на главата! Технологии. Често се обръщаха срещу двукраките си създатели. Колкото и те да бяха толерантни към мислещите измислени и създадени от тях същества. Понякога можеха да те изненадат. Изведнъж си решаваха да не зачитат човека и го оплескваха с гнусотията си. Ама няма как. Като газиш в калта, няма как да не те оплеска. Дори и да ходиш на пръсти.
Та, така. Вървеше и размишляваше колко слаб е понякога човек. Да се пребори с гадостите в живота. Опитваш се да ги промениш, ама те си остават гадости. Това е. Ама, какво е това? Зелените малки чудовища разтопиха ботушите му! Ей, къде така, бе! Забравихте ли за какво сте създадени? Я си стойте покрай контейнера! В контейнера! Там ви е мястото. Иначе току виж са възприели някоя мисъл от средновековието . Как беше? Кой го бе казал? А-а! ,,Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем.,, Ужас! Само това не трябваше да научават. Дано нямаха срив в паметта! И човекът забърза към най-близката станция на техниците. Да съобщи за евентуалната повреда...
injir
1.
анонимен -
Ноовите технологии. Какво ли чудовище ще родят.
10.08.2010 23:29
10.08.2010 23:29
Аз лично, смятам, че прекалено бързия технически прогрес в крайна сметка ще погуби хората. Първо, много малка част успяват постоянно да са в крак и второ, възможно е в един момент да изтървем контрола.
цитирайДа не викаме дявола.:)
цитирайТази кал си е в нас ...май ...
Поздрави, Injir!:))
цитирайПоздрави, Injir!:))
Някои са кални, някои - не.
цитирайОт няколко дни, все едни народни мъдрости ми се въртят в главата. И сега, като прочетох, веднага се сетих за тази: "С твоите камъни, по твоята глава".:)))))))
Поздрав!
цитирайПоздрав!
6.
hristo27 -
Много вярно си го отразила!
По...
11.08.2010 11:25
11.08.2010 11:25
Много вярно си го отразила!
Поздрав и от мен!
цитирайПоздрав и от мен!
напомни ми едно филмче - Умно село.:))))
http://www.youtube.com/watch?v=x5Su-8BNWXI
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=x5Su-8BNWXI
от нас - една планета, с всичко в нея, от гореописаното. И пак не сме се научили на почти нищо...
Поздрави :))
цитирайПоздрави :))
Много точно си го написала "Като газиш в калта, няма как да не те оплеска. Дори и да ходиш на пръсти."
Поздрави!
цитирайПоздрави!
10.
анонимен -
Браво , injir !
11.08.2010 19:45
11.08.2010 19:45
Много е добро . Обикновено изчаквам да напишеш няколко неща и тогава ги прочитам , но сега не се сдържах .
Винаги чета разказите ти на музика и е много въздействащо . Този го четох на :
http://www.youtube.com/watch?v=JqblBIjPA30&NR=1
мисля ,че е доста подходяща за разказа :-))
Поздрави !
цитирайВинаги чета разказите ти на музика и е много въздействащо . Този го четох на :
http://www.youtube.com/watch?v=JqblBIjPA30&NR=1
мисля ,че е доста подходяща за разказа :-))
Поздрави !
Това е идея. Ще послушам.
цитирай Даже ще ти направят маска от кал, за да си накалян и да не се отличаваш. :)
цитирайСтрхотно.
Нали ще усещат и душевните боклуци и човешки уроди?
цитирайНали ще усещат и душевните боклуци и човешки уроди?
Почти като по Бредбъри... :))))
цитирайНе можеш да влезеш в калта и да си останеш чист!
Тези , които се правят на Господ, много трябва да внимават!
Поздрав, момиче!
цитирайТези , които се правят на Господ, много трябва да внимават!
Поздрав, момиче!
Вярно е, че като газиш в калта, няма как да не се омърсиш...макар и малко. Ама все си е по- дружко да стъпваш на пръсти! Хубав ден!:)
цитирайПожелавам ти здраве, късмет и нови вдъхновения!
Поздравления за разказа!
цитирайПоздравления за разказа!
Благодаря ти! Честит да е на всички!
цитирайСпряла си преди ужасиите.
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Да продължа ли?
цитирайхареса ми!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол