Къде е? Помня, че се върнах вкъщи. Оставих портмонето на мястото му. Обичайното. На рафтчето. Да ми е подръка. Ама сега го няма. Поглеждам. Оглеждам. На рафтчето. Под рафтчето? На дивана. До дивана. И под него? А после? Какво правих? Вечерях. Гледах телевизор. Какво може да прави сам ерген като мен. Да си помечтае. Да се има за Брад Пит. Да постои пред огледалото и да се възхищава от себе си. Като казах огледалото... Май трябва да проверя. Там ли съм го хвърлил? Поглеждам се. Перфектен съм! Ама защо ли момите не ме заглеждат? Ами то като им кажеш истината, те или ще ти извъртят един шамар, или ще си съберат багажа и ,,сбогом,, завинаги. То пък много ми трябват! Ама на! Остарявам. А като сме двама, четири очи ще търсят по-добре забравеното. Умен ли съм, влюбен ли съм или загубен, ама нещо забравям. Ей, като сега. Е-е! Ама , ха! Къде ли ми е бил умът? По съседката, естествено. Като върви с тия ми ти тънки токчета, сякаш в сърцето ми ги забива! Полюшва бедра, полата й обгръща коленете й, а на мене ми иде ей така да я сграбя! Ама тя минава и заминава. И хич не ми обръща внимание. Вярно, че аз май малко прекалих в приказките веднъж. Казах й, че то туй жените не са много умни. Ами тъй, де. Аз съм си откровен. Светът трябва да се управлява от мъжете. И в Библията тъй е речено. Тя е направена от реброто Адамово! Брей! То аз малко атеист си падам, ама с някои работи съм съгласен. Брях! Къде ли ми е портмонето! Пак обхождам с поглед стаята. Стаите. Следотърсач съм. Преравям всяко местенце. Претърсвам всеки джоб. На панталоните. На якето. На другото яке! Ядосвам се. Какъв загубеняк! Да не помня! То бива да съм одъртял, ама чак толкоз! А може и да съм влюбен. Пък да не си го признавам. Дали да не взема пак да поприказвам със съседката? Кой звъни на вратата? Отварям. Тя е! Чаровницата. Самата Ева! Разтваря нежни ръчички с малки нежни пръстчета  и ми поднася забравеното. Усмихвам се... Разтварям ръце да я прегърна... А тя изчезва като в облак... Събуждам се. Сам. Пак... А портмонето е на рафтчето...


    injir:всеки може да се познае, но не е задължително

как си го описала амааааа :)
чак и аз покрай темпото на разказа се усетих, че бързам да чета :)))))

портмонето на рафтчето...

Зависи кой къде е положил сърцето си...

тези облачни видения :)))

...И аз....!

Увлекателно разказваш. Само този послеслов...:) Който се познае, задължително ли е и да си признае? :)))))))

Bizcocho, kъде си? Радвам се, че си тук.:) А иначе всеки да си признава пред себе си.

"Къде е млякото?"

ако жените ги възприемат и описват по този начин..... :))))))))))))))0

Голям кеф. Четох го наглас, а сега дъщеря ми вече повтаря ли повтаря написаното от теб Инджир. Сигурно е, и друг път ще го повтаря, точно като от шоуто на Слави.
:))) Хареса ми. Поздрав Инжир!

:)