Колко красив бе светът! Розов. Човеците бяха добри. Добрички. Обичаха се. Не се мразеха. Правиха си добрини. Добринки. Усмихваха се. Прегръщаха се. Подаваха си ръце. Здрависваха се. Не си мислеха лошото. Не си завиждаха. Не лицемериха. Не лъжеха. Не обиждаха... Скриваха истината. Каквото си мислеха. Че искаха да направят някоя гадост. Да подивеят от радост. Че са сторили зло. Да възникне конфликт. Да се заядат. Да настъпят. Да кажат скверна дума. Да ударят неочаквано с нож в гърба. Да откраднат. Да очернят. Да злословят. Да причакат. Да убият...
      Каква е тази розова пеперуда?! И това розово облаче?!... 
   Пришелецът свали очилата си. С розови стъкла. Учуди се.  Ах, ето какъв бил светът без тях. Обикновен. Черно-бял... После побърза да запише откритието си в бордовия дневник.


              injir

За съжаление е точно така!
Поздрави!
Б.

Мдааааааа, в стила на Рей Бредбъри, но пък си е автентично с неочакван край - хареса ми!:)))

Бях чувала за тези очила ,но си мислех ,че сега не са модерни.................

слагай бързо очилата, пришълецо :))

Многоцветен ни е светът, пришълецо :):):)
Измий огромните си очи от прашеца,
полепнал от ветрени опашки кометни
и ще видиш красотата на Земята лесно!
Не трябват очила със стъкла в розов цвят;
само шепа омаен, от роза българска, цвят;
топлобагрените черги на листата есенни;
звуци на кавал и гайда, родопскопесенни...
Добре дошъл, пришълецо, пак у Дома...
където не е само в черни краски света :):):)

Поезията е прекрасно нещо. Хи - хи - хии...

Шегобиец! И сериозните неща за теб са шега.:)

ако малко се постараем и при нас може да бъде така, само малко. Хубав уикенд!

зависи кой как го възприема и къде е в Приказката за стълбата :)

Два динамични компонента на едно неразделно цяло. И Балансът между тях - необятният свят на шареното ...
Поздрави, Injir! :))

Да, много често след розовите сънища идва чернобялата истина!
Адмирации от мен за постинга!

и черното и бялото се сляха в сиво - та да не можеш ни бялото да отличиш, ни черното...ин-янски привет!:)

Може би не е чак толкова лошо да си с розови очила! Иначе как бихме усетили нещата отвъд границите на делника?...
Хубава неделя! :)

Кой знае защо излязох като анонимна. Поздрави!

Колко е истинско! Само за хора, които имат все още имат очи и сърце. Дали съм от тях, щом пиша? Не знам, знам само, че тези десетина изречения са толкова прекрасни, колкото и невъзможни. Трябва да има добро и зло! Иначе как ще правим разликата между двете. Да, понякога едното е в превес, но иначе как ще разберем на чия страна сме. Просто хубаво е да си го помечтаем. Това никой не ни го е взел.
Прекрасен дъждовен ден желая!

И аз Ви желая хубава есен!

С изпращането на коментара ми вчера към постинга ти, ми падна нета и чак сега се възстанови :( Поне коментара ми да бе се качил :(

И при мен нетът е непостоянен. Какво да го правиш. Не е човек, че да разбере от дума.:)

Пишете впечатляващи есета в лични дневници. Прочетох повече от публикуваните в блога ви.
Поздравления!

Всичко хубаво се оказа РОЗОВО