Постинг
12.10.2010 23:53 -
Купидон
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6050 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2010 23:49
Прочетен: 6050 Коментари: 16 Гласове:
33
Последна промяна: 14.10.2010 23:49
Ама какво правят тия човеци? Беше предвидило да ги срещне. Там. На онзи кръстопът. Тя трябваше да изчака зеления цвят на светофара. Той щеше да я зърне пред себе си. Тя трябваше да изтърве чантата си. Той - да й помага да събере изпопадалото от нея. Щеше да се пошегува. Какво няма в една дамска чанта? Ред, разбира се! Тя щеше да се усмихне виновно за своята непохватност. Ще побързат да си разменят визитките. Той ще запише на ръкава си телефона й. После ще се виждат. Романтична вечеря. Мили думички. Мили глупости, изречени с най-невероятната нежност. На този свят...
А сега? Беше объркало кълбото. Проклетата нишка се бе оплела из ефира и сега трябваше да хвърчи наляво и надясно, нагоре и надолу, и да разплита възлите... Тя изпусна чантата си, но нарече, застаналия до нея мъж , глупак. И как няма! Блъсна я, не й се извини , ами процеди през зъби някакви ,,мили думички,,. Тя обаче подочу и го стрелна със смразяващ поглед. Запомни физиономията му и го намрази до дъното на душата си. Дори после, като се засичаха по етажите на сградата, в която работеха, не можа да го забрави. Само че люто го ненавиждаше и презираше заради манталитета му. Не понасяше самочувствието му. За нея си беше обикновен прост каубой, дошъл от прерията. Успял, някак си да се издигне в йерархията. И винаги, щом го зърнеше, душата й се изпълваше с някакво блудкаво усещане и бързаше да извърне глава встрани. Той пък я мислеше за високомерна гъска, почти мъжемразка, защото , разбира се, не си спомняше някъде да са се виждали. Обикновено бързаше сутрин за работа и не обръщаше внимание на хората около себе си. Искаше да бъде точен и да не закъснява за офиса. Затова се разминаваха и си бяха най-чуждите хора. На този свят...
Купидон въздъхна тежко.Сви уморено крила. Беше се оплел като пате в конците. Пак щяха да му опяват началниците. Сякаш той е виновен. Сякаш хората не можеха да се обичат без негова помощ. И докога щеше да виси над главите им? Я, по-добре, да изстреля отровната сладка стрела на любовта. Веднага да им подейства. На тия хора!
injir
А сега? Беше объркало кълбото. Проклетата нишка се бе оплела из ефира и сега трябваше да хвърчи наляво и надясно, нагоре и надолу, и да разплита възлите... Тя изпусна чантата си, но нарече, застаналия до нея мъж , глупак. И как няма! Блъсна я, не й се извини , ами процеди през зъби някакви ,,мили думички,,. Тя обаче подочу и го стрелна със смразяващ поглед. Запомни физиономията му и го намрази до дъното на душата си. Дори после, като се засичаха по етажите на сградата, в която работеха, не можа да го забрави. Само че люто го ненавиждаше и презираше заради манталитета му. Не понасяше самочувствието му. За нея си беше обикновен прост каубой, дошъл от прерията. Успял, някак си да се издигне в йерархията. И винаги, щом го зърнеше, душата й се изпълваше с някакво блудкаво усещане и бързаше да извърне глава встрани. Той пък я мислеше за високомерна гъска, почти мъжемразка, защото , разбира се, не си спомняше някъде да са се виждали. Обикновено бързаше сутрин за работа и не обръщаше внимание на хората около себе си. Искаше да бъде точен и да не закъснява за офиса. Затова се разминаваха и си бяха най-чуждите хора. На този свят...
Купидон въздъхна тежко.Сви уморено крила. Беше се оплел като пате в конците. Пак щяха да му опяват началниците. Сякаш той е виновен. Сякаш хората не можеха да се обичат без негова помощ. И докога щеше да виси над главите им? Я, по-добре, да изстреля отровната сладка стрела на любовта. Веднага да им подейства. На тия хора!
injir
"Прочетох писмата ти от Пастух
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Така ами !
Какво е това небрежно отношение към работата!
Веднага да се вземе в ръце ! :)
Защото, ако остане на нас ....нищо няма да остане.
цитирайКакво е това небрежно отношение към работата!
Веднага да се вземе в ръце ! :)
Защото, ако остане на нас ....нищо няма да остане.
То се вижда - като остане на нас ...:)
цитирайи неговата не е лесна! Така си е, като объркаш конците и - бам, стрелата, иди, че се оправяй! Поздрав за хубавия разказ!
цитирайЧудесен разказ!
Усещам сящаш духа на преродения О`Хенри!
цитирайУсещам сящаш духа на преродения О`Хенри!
омразата до любовта понякога крачката е съвсем малка. Така че Купидон може да не е оплел съсвсем конците
цитирайОбречени на чувства:)Ако не любов, то неприязън:))
цитирайИ аз все това се питам :) Толкова ли е трудно да се обичаме :)
цитирай
8.
анонимен -
Великолепна идея!
13.10.2010 18:56
13.10.2010 18:56
Не е трудно, но все ни е необходим някой "Купидон", за да си мислим, че тази любов ни е дадена от горе... :))
цитирайДе да можеше...
Прекрасна работа!!!
Б.
цитирайПрекрасна работа!!!
Б.
Bez dobriya Amur - zakade sme...
цитирайах, завалийчето...как да не го съжали човек?:((
цитирайАз не съм много съгласна, че е добър :). Всъщност добър е, но аз си имам теория, че е късоглед :))))
цитирайТрябват му очила?:)
цитирайОх, хич не му е лесно на Купидон! Добре, че си има отровната сладка стрела!
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
,,Купидон въздъхна тежко.Сви уморено крила. Беше се оплел като пате в конците. Пак щяха да му опяват началниците. Сякаш той е виновен. Сякаш хората не можеха да се обичат без негова помощ. И докога щеше да виси над главите им? Я, по-добре, да изстреля отровната сладка стрела на любовта. Веднага да им подейства. На тия хора!,,
между мен и Olivier- какъв фарс!
цитираймежду мен и Olivier- какъв фарс!
любовта идва и си отива неразбрана. Кладеме нов огън и продължаваме нататък...!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол