Постинг
18.10.2010 23:45 -
Лов
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2566 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2010 18:35
Прочетен: 2566 Коментари: 7 Гласове:
23
Последна промяна: 23.10.2010 18:35
Следеше . Дивеча.Беше замръзнал.Но не
усещаше студа. Беше се превърнал в онзи клон. На онова дърво. Откога дебнеше. Звяра. Трябваше да го гръмне. Трябваше да го пресрещне. Да насочи дулото. Да срещне погледа му. Да усети неговия страх. Да го паникьоса. То да не знае какво да предприеме. Да бяга. Да изпита неистов страх. За кожата си. За живота си. Сякаш можеше да прецени. Колко струва. Животът му. За една кожа...
Наблюдаваше го. Беше му взел мерника. Нямаше къде да избяга. Насочи дулото. Човекът даже не подозираше. Изправи се. Имаше самочувствие. Беше важен в обществото. Никой не би посмял. Имаше толкова свои привърженици. На всички даваше хляб. Но никой не бе богоравен. И той бе обикновен. Смъртен. Беше забравил. За тази малка подробност. Беше се главозамаял. Бе изпил повечко. Затова пропусна. Да се огледа. Да подуши въздуха. И да усети. Онзи непознат мирис. На враг...
Ловецът се прицели. Нямаше пропуск. Човекът се свлече. Не можеше да предположи.
Колко струва животът му... Много пари. И вечно мълчание...
injir
усещаше студа. Беше се превърнал в онзи клон. На онова дърво. Откога дебнеше. Звяра. Трябваше да го гръмне. Трябваше да го пресрещне. Да насочи дулото. Да срещне погледа му. Да усети неговия страх. Да го паникьоса. То да не знае какво да предприеме. Да бяга. Да изпита неистов страх. За кожата си. За живота си. Сякаш можеше да прецени. Колко струва. Животът му. За една кожа...
Наблюдаваше го. Беше му взел мерника. Нямаше къде да избяга. Насочи дулото. Човекът даже не подозираше. Изправи се. Имаше самочувствие. Беше важен в обществото. Никой не би посмял. Имаше толкова свои привърженици. На всички даваше хляб. Но никой не бе богоравен. И той бе обикновен. Смъртен. Беше забравил. За тази малка подробност. Беше се главозамаял. Бе изпил повечко. Затова пропусна. Да се огледа. Да подуши въздуха. И да усети. Онзи непознат мирис. На враг...
Ловецът се прицели. Нямаше пропуск. Човекът се свлече. Не можеше да предположи.
Колко струва животът му... Много пари. И вечно мълчание...
injir
Един професионален ловец на север от Полярния кръг отстрелва от 1 500 до 2 500 катерички през ловния сезон. Това е свързано с много ходене при минус 20 - 35 грядуса и всяка животинка трябва веднага да се одере, преди да е замръзнала. Тежка и гадна работа за "цивилизования" човек. Да не говорим за това, че когато няма храна, яде катерички. :(
Настръхващо и сюрреалистично, а всъщност истинско и много казуално.
цитирайТвърде актуално!
Върнахме се в джунглите (или гората)...
цитирайВърнахме се в джунглите (или гората)...
Отново бижу!!!
Харесвам този стил!
Б.
цитирайХаресвам този стил!
Б.
Поздрави!
"И вечно мълчание..." - и аз мълча пред написаното от теб...Толкова кратко, а толкова ярко образно... толкова въздействащо...
цитирайнаистина впечатляващо!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол