Постинг
23.10.2010 18:34 -
Сезон
Есен. Неусетно настъпва. С приятен хлад. Все още не се свиваш от студ. Можеш да се разходиш спокойно навън. Без да бързаш да се прибираш у дома на топличко. Все още. Денят е дълъг и съумяваш да повървиш по светлия тротоар, без да ти е необходимо осторожно да стъпваш на всяка плочка, за да не се препънеш. Дърветата още развяват тук-там зелени коси, но бързо, сякаш се надпреварват, сменят боята си. И ето ги! С нова прическа! В жълто. В червено. В ръжда и охра. Застилат нови разноцветни килими...
Гледаш! Сякаш живееш в друг град. Небето посивява. Облаци притурят слънцето. Завалява. Разтварят се чадъри. И те разноцветни. Прикрили човеците. От падащата вода. От капките. Които потропват ръченица. Ритъмът се усилва. Заситнят, заситнят, а после се втурнат, заудрят паважа. Все по-силно и по-силно. Прогонят последните минувачи, приберат ги по къщите, а после се отдадат на танца. Почти до полунощ. На другия ден измитите пътища пак понесат хората. Забързани нанякъде. По свои си хорски работи...
Земята изсушава дрехата си, ала слънцето не успява съвсем да те сгрее. Усещаш хапливия му характер. Сутрин и вечер. Напомня за зимата. Която дебне отнякъде. И така ненадейно ще връхлети. Както и този сезон. Неочакван и чакан. Подритваш куп събрани листа. Те се разпиляват. Като малки съсухрени старчета изсумтяват нещо на своя си език. Неразбираемо шепнат. Сякаш последни слова. Какво казахте? Ах, да! Дойде есента. Есента на Живота ни...
injir
Гледаш! Сякаш живееш в друг град. Небето посивява. Облаци притурят слънцето. Завалява. Разтварят се чадъри. И те разноцветни. Прикрили човеците. От падащата вода. От капките. Които потропват ръченица. Ритъмът се усилва. Заситнят, заситнят, а после се втурнат, заудрят паважа. Все по-силно и по-силно. Прогонят последните минувачи, приберат ги по къщите, а после се отдадат на танца. Почти до полунощ. На другия ден измитите пътища пак понесат хората. Забързани нанякъде. По свои си хорски работи...
Земята изсушава дрехата си, ала слънцето не успява съвсем да те сгрее. Усещаш хапливия му характер. Сутрин и вечер. Напомня за зимата. Която дебне отнякъде. И така ненадейно ще връхлети. Както и този сезон. Неочакван и чакан. Подритваш куп събрани листа. Те се разпиляват. Като малки съсухрени старчета изсумтяват нещо на своя си език. Неразбираемо шепнат. Сякаш последни слова. Какво казахте? Ах, да! Дойде есента. Есента на Живота ни...
injir
за чудесния начин на представяне на есента!!!
Хареса ми! Много!
Б.
цитирайХареса ми! Много!
Б.
и навяващо тъга! Но есен е- неизбежен сезон!
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
Есен е...
цитирай"Ако си праведен, снегът ще те навали, щом стигнеш Нараяма!"
Да се молим за бърз силен студ, когато ни дойде Зимата!:)
цитирайДа се молим за бърз силен студ, когато ни дойде Зимата!:)
а като излезеш на пътя - завоите те водят от лятото към есента и после пак...
цитирайМиг от безкрайния бяг на времето... и от нашия! Макар и временен...
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
ами... дойде:)))))
цитирайСамо есента... :)
цитирайХубава метафора, injir, хареса ми, не недей така минорно, никога не е късно за едно малко "циганско лято" :)
цитирайно златна!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол