Постинг
04.12.2010 23:01 -
Природа
Не обичаха да четат. Беше им скучно. Прозяваха се. Предпочитаха да гледат екраните. Там им представяха такива интересни неща. Буквите ги плашеха. Не разбираха знаците. Ах! Много са! Как ще преминат през тях! Толкова време ще им отнеме. По-добре да се позабавляват. Да пийнат. Да хапнат. Думите, които знаеха, им стигаха. Да комуникират. Да натиснат копчето. Роботът си вършеше своето. Беше програмиран. За векове напред. Тези, които знаеха да четат, отдавна си бяха заминали. Оставиха ги да се справят сами. Трябваше сами да се учат. На труд. На прочит. На мисъл. Защото векове наред човечеството мечтаеше някой друг да върши дейностите - трудните и тежките. Ала хората бяха грешни. И много мързеливи. Много лесно се приучваха на лесното...
И ето. Дойде мигът. Когато роботчетата отказаха да действат. Когато помощниците се превърнаха в купчина непотребни кутии. Човеците им намериха мястото. Един се ядоса и си изля гнева върху тях като изпробва мускулите си. Друг си опече обяда в купчината желязо. Трети се барикадира с тях и си направи новото жилище...
А после... После всеки тръгна да се спасява. И тъй като не знаеха да четат, забравиха словото. А като забравиха словото, забравиха думите. А като забравиха думите, нямаха вече реч. Членоразделните звуци се превърнаха в нечленоразделни. Спряха да се разбират и вече не знаеха какво е добро и зло. И нямаше кой да им каже. Защото и книгите бяха отдавна изгорени в огъня, върху който се приготвяше поредният обяд. Заподскачаха хората по земята. И се криеха по пещери. А после се качиха по клоните. Така човекът се връщаше. Бавно и сигурно. Назад. Към природата си.
injir
И ето. Дойде мигът. Когато роботчетата отказаха да действат. Когато помощниците се превърнаха в купчина непотребни кутии. Човеците им намериха мястото. Един се ядоса и си изля гнева върху тях като изпробва мускулите си. Друг си опече обяда в купчината желязо. Трети се барикадира с тях и си направи новото жилище...
А после... После всеки тръгна да се спасява. И тъй като не знаеха да четат, забравиха словото. А като забравиха словото, забравиха думите. А като забравиха думите, нямаха вече реч. Членоразделните звуци се превърнаха в нечленоразделни. Спряха да се разбират и вече не знаеха какво е добро и зло. И нямаше кой да им каже. Защото и книгите бяха отдавна изгорени в огъня, върху който се приготвяше поредният обяд. Заподскачаха хората по земята. И се криеха по пещери. А после се качиха по клоните. Така човекът се връщаше. Бавно и сигурно. Назад. Към природата си.
injir
Но натам върви светът.
цитирайИ все си мисля, че ще остане, за да ни спаси. По каквито и пътища да сме тръгнали... Може би "назад" е само малък "зиг - заг"?...
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
назад път просто няма!
Въпросът е ...Как и доколко?
И дори ...докога?!
Поздравления за написаното!
Б.
цитирайВъпросът е ...Как и доколко?
И дори ...докога?!
Поздравления за написаното!
Б.
4.
vesela85 -
После всеки тръгва да се спасява. ...
05.12.2010 21:59
05.12.2010 21:59
После всеки тръгва да се спасява.
Истинска мъдрост, сам падни - сам стани или
бъди човек!
цитирайИстинска мъдрост, сам падни - сам стани или
бъди човек!
си остане само фантазия!
цитирайDa. Dano...
цитирайТи все пак си ги оставила сами да се развиват:)))
Ний, антидарвинистите, дето не верваме в еволюцията, пък даже и с обратен знак, ще предприемем по-драстични мерки идната седмица - трябва да се намери пещерата с книгите, щото става зле... Емотикон за evil grin, Емотикон за почесване по главата, Емотикон за чао, Емотикон за "Пак ще намина" - а, то няма такъв - затова е с думи!
цитирайНий, антидарвинистите, дето не верваме в еволюцията, пък даже и с обратен знак, ще предприемем по-драстични мерки идната седмица - трябва да се намери пещерата с книгите, щото става зле... Емотикон за evil grin, Емотикон за почесване по главата, Емотикон за чао, Емотикон за "Пак ще намина" - а, то няма такъв - затова е с думи!
Дано се окаже, че Словото не е равно на езика - устен и писмен. Езикът изглежда да е един от инструментите на Словото /Логоса/. Той е може би е велик инструмент, който освен огромните предимства, които ни е предоставил за развитието ни, започва да се и усеща като ограничител в определени типове възприятие. Дано като "убием роботите" излезем на друга плоскост - или многоизмерност - и обладаем нови висини на Творението, а не да се връщаме към отново първоначално внедряване на езика /което, казват, е ставало многократно в досегашната ни история/.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол