lichni :: Самочувствие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.12.2010 22:01 - Самочувствие

Автор: injir Категория: Лични дневници

Прочетен: 5459 Коментари: 19 Гласове:

Последна промяна: 22.12.2010 23:03

       Звучеше музика. На дансинга влюбени двойки се люлееха. Ритъмът ги унасяше. Бяха свели глави един към друг. Нещо си шепнеха. Или просто мълчаха. Слушаха песента. Думите. Които говореха за любов. Несподелена...
       Беше седнал удобно на стола си. Отпиваше от чашата. Питието го сгряваше. Чувстваше се по-смел. Наблюдаваше съседната маса. Там имаше момиче, което сякаш не бе оттук. Приятелките й разговаряха бурно и оживено. Разискваха някакъв техен си въпрос и се заливаха в смях. А Тя само се усмихваше. Поклащаше с глава, но като че ли мислеше за друго. Поглеждаше към входната врата. Май очакваше някого. За миг погледна към него. Очите й преминаха през лицето му. Той замръзна. Господи! Сякаш нещо преряза сърцето му. Сякаш стрела се заби. Хареса му това нейно изражение. Замислено и малко тъжно. Какво хубаво момиче!Той нямаше самочувствие. Помисли си, че е смотаняк. Не изглеждаше добре. Никога нямаше да й хареса. Тя никога няма да му обърне внимание. А пък и само поглежда навън. Сигурно някого чака. Внезапно телефонът й прозвъня. Говореше тихо и съсредоточено. После взе чантата си. Каза нещо на приятелките. И си тръгна. А Той остана. Пак самотен. Пак един. Като вълк единак...
      ...Сега Тя стоеше пред странния асансьор. На времето. Технологичната новост бе отскоро въведена. Но хората бяха любопитни. Искаха да проверят. Искаха да се върнат назад в годините. Оказваше се, че много бяха грешките, направени от тях. Колко пъти се бяха разминавали! С най-доброто решение. С най-добрия си приятел. С най-истинската си любов...
      Е, сега бе дошъл моментът. Да поправи онзи пропуск. Спомни си как преди много години, почти цяла вечност, бе с приятелки в онова заведение на ъгъла. Звучеше хубава музика. На дансинга щастливи влюбени танцуваха, унесени от ритъма и обичта, която ги свързваше. Бе така самотна. Чувстваше се чужда. Всички изглеждаха прекрасно. А Тя нямаше тяхното самочувствие. Изглеждаше ужасно! Не харесваше правите си коси. Не харесваше слабото си тяло. И този малък бюст... Настроението й се развали. Погледна встрани. На съседната маса седеше млад мъж. Погледът й пробяга по лицето му. Какъв хубавец! Сигурно не е сам. Сигурно чака своята половинка. Своята избраница... В този момент телефонът иззвъня. Майка й се помоли да се прибере навреме. Винаги се притесняваше за нея. Само тя й бе останала. Отговори й утвърдително. Побърза. Взе чантата си и излезе...
   ...Асансьорът я чакаше.Трябваше да я пренесе в оня миг. Преди да си тръгне. Трябвало е още малко време. Няколко минути! Няколко секунди! За да разберат и двамата. Че всеки е намерил своята половинка. Истинската...
   Влезе смело през отворените врати. Димът от цигари обвиваше заведението. Не можеше да види добре, но й се стори, че от съседната маса тръгна човек. Той! Нейният познат от миналото. Сега и двамата бяха сигурни. Погледнаха се. И си казаха. Това, което години бяха повтаряли наум. Какво хубаво момиче! Какво хубаво момче!...
     Оркестърът засвири любима мелодия. За обич. Споделена...

           injir

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Зимна приказка

Смяна

Коментари

1. megg - Тази магьосница - Съдбата...
12.12.2010 22:11

Хубаво е, когато поднася момента. Макар и след време...
Поздрави, Injir! :)