... Прибра се ядосан. Погледна последното си творение. Картината. Беше я нарисувал. Прекрасна! Нямаше по-съвършено лице! По-бяла кожа! И невероятни бадемови очи! Които го гледаха с цялата си любов. Само че само оттук. От платното. Поставено на триножника. Все повече се променяше. Сърцето му се обливаше в яд. Злоба. Изпита омраза. Към това създание. Никога нямаше да бъде негова. Знаеше. Тя му бе казала. Студена като лед. Безпощадна. Затова бе готов да отмъсти. Взе нож. Острието се гмурна във високото чело. Платното провисна. Не бе вече портрет... Понякога художникът бе небрежен. Към творенията си...
      ...Какви глупости пише! Сълзи и въздишки! Що за мъж е! В какво се бе превърнал? В някакво смачкано, без достойнство, същество. Което бе готово да целува краката й. Ръцете й. Да моли за прошка. Да реди стихове, които сякаш извираха от нараненото му сърце. Бе готов на всичко. Само да притежава това невероятно създание! Без което светът бе празен. И чуваше само нейния смях, нейния глас... Студен и безпощаден. Че не може да остане при него. Че е време да си тръгне. Че вече са си омръзнали...И тогава хартията, смачкана на топка, полетя към огъня, в камината. Най- прекрасната поезия се превърна бързо в пепел... Понякога ставаше небрежен. Към своята дарба...
       ...Беше му още рано. Ама какво семейство? И какви деца? Не искаше и да чуе. Беше безкомпромисен. Сега има  начини. Ще я прати. Да се освободи. От нежелания плод. Какво трябва да му мислят!? Очаква ги кариера! Защо трябва да си пречат? Да си развалят рахата. Добре си живеят. Чака ги просперитет. Трябва да отложат. Появата на малките създания. Те трябва да почакат. Трябва!... Понякога бе небрежен. Към своето потомство. Към себе си...


               injir

.. безпринципен, слаб, тесногръд. Вместо широк поглед, има мисленето на касапин...

Към какво ли съм небрежна аз?

Опитвам се да вляза в положението на героя, дори влизам и го разбирам, но без да искам си мисля, че такива не заслужават потомството и творенията си... Макар че Господ знае по-добре от мене кой заслужава и кой не :)))

на-истинските неща . Има такива хора ,познавам такъв човек ...Небрежност .
Много е хубаво ,много .
Поздравления ,injir !

Умишлено небрежен - начин на живот.:))

Da. Ponyakoga horata sa nebrejni...

Точен и истински портрет на човек, който се е вкопчил в егото си, нищо, че маската е друга ...
Поздравления! :)

По небрежностите...ще ги познаете...
Поздрав!

Бих употребил и по-силни думи!
Размисляш ме пак...
Поздрави!
Б.

Силна болка от перфекционизма спряма себе си.
Благодаря ти за чудесния разказ!