Пак бързаше. Корабът му скоро щеше да опре нос в брега. Бе плавал почти шест месеца. Натоварен  догоре със стока. Сега щеше да я продаде на пазара в Ефес. Този град бе ненаситен. По суша кервани носеха плодове и коприна, сребро и злато. По море платноходите докарваха чуждоземни подправки, мрамор и скъпоценни камъни. Връщаха се с изковани от майсторите  ножове и ками - така необходими, когато трябваше да се отбраняват от всякакви нападатели. Купуваха, изработени от изкусни женски ръце, тоги, които бяха знак за престиж и уважение. Ала най-голямата награда за него бе Теофана. Ефесианката...
        Влезе в библиотеката. В този град мирът за дълго време се бе задържал. Политическите мъже умееха да бъдат дипломати. Тяхното красноречие умееше да убеди всеки чужденец и той подписваше новия мирен договор, позволяващ на  населението да живее спокойно. Бяха проумели всички, че няма по-голям дар от живота, и трябваше да му се радват сега, защото нямаха много време...
      В триетажната сграда имаше томове книги. Пожълтелите пергаменти разказваха за незнайни земи. Разкриваха тайните на някогашни светове и говореха за велики царства и за велики мъже. В този град бе въпрос на престиж да умееш да четеш и да си образован. Знанието се ценеше и то бе като залог да влезеш в кръговете на управляващите. А те управлявaха наистина мъдро. Защото градът процъфтяваше...
      Посрещна го стар негов приятел. Беше намерил ценни ръкописи, които очертаваха кратки пътища през морската шир и обясняваха къде е лесно да се премине, така че да не попаднеш на  подводни  скали и рифове, и да избегнеш разбеснели се тайфуни. Прегърнаха се. Разговорите им, през дългите години познанство, и общите им виждания за живота ги сближаваха. Всъщност той знаеше неговата тайна. Най-голямата му обич скоро щеше да го посрещне. Познайникът му даде ключа от тайния вход към подземието. То отвеждаше направо в дома на ефесианката. В къщата на платената любов...
      Стъпките му отекнаха в коридора. От стените го гледаха лица на прекрасни създания. Паното от дребни полускъпоценни камъни и мрамор сякаш оживяваше. Птици сякаш прелитаха покрай него и сини водопади се спускаха до пода. Цветя и листа бяха сплетени във венец и украсяваха входа на познатата стая. Дверите тихо се открехнаха и там се появи Теофана. Ръцете му я обгърнаха. Устните им се сляха в дълго жадувана целувка...
      Тази жена го бе покорила с цвета на очите си. Като зелени маслини. С топлината на кожата си. Като кадифе. С тъмнорусите си коси. Като узрели житни класове. Беше го покорила и с думите си. Все хвалещи го. Успокояващи го. Създаващи му самочувствие. На мъж. На успяващ. Никога негубещ. А за представителя на силния пол всичко това бе така необходимо. Иначе как щеше да му се вдигне рейтингът, я!...
      Сега пак бе на път. Този път- към дома. При своята законна съпруга. Да. Тя също бе някога любима. Бе народила децата му. Трябваше да я възнагради. Бе закупил пано с тези многоцветни камъчета. Бе уговорил и майстора да дойде с него. Щеше да й направи подарък. Изкусният художник ще изрисува по стените сините водопади. Прекрасните момичета, които се къпеха в сребърния воден прах. Цветята и листата, които се стелеха по вълните. А там, в дъното, щеше да го гледа онази зеленоока девойка, която бе откраднала сърцето му...
      И когато правеше любов с жена си, тя, най-сетне, нямаше да му натяква, че таванът трябва да се измаже или че подът е в безобразно състояние. Защото стаята им вече
щеше да бъде за чудо и приказ. Същата. Като в Ефес...
      Да. Той бе съумял да намери разрешение на проблема. И вълкът да е сит. И агнето да е цяло. И овцата да е доволна. Беше като истински дипломат. От Ефес...

       injir
 

"Беше го покорила и с думите си. Все хвалещи го. Успокояващи го. Създаващи му самочувствие. На мъж. На успяващ. Никога негубещ. А за представителя на силния пол всичко това бе така необходимо. Иначе как щеше да му се вдигне рейтингът, я!..." - в тези ти думи ако вникнат повече жени,ще има повече щастливи бракове.

Приятен разказ,а за жените и идеята на по-горния коментар като тълкувание-а дано..

...Цветята и листата, които се стелеха по вълните. А там, в дъното, щеше да го гледа онази зеленоока девойка, която бе откраднала сърцето му...
Поздрави !

Живо, образно, интригуващо. Чакаме продължението. Успех!

Ние - хората - също, Инжир, - повече или по-малко ...
Поздрави от мен!:)

tova e maistorstvoto-hem domashnoto uvajenie, hem tainata nejnost- kolko veliki hora sa go umeeli...

На мен ми се наби в очите рейтинговата препратка към съвремието ни...
Да! Не са много дипломатите, дето владеят това изкуство сега...
Поздрави за разказа!
Б.

Дипломат, актьор, позьор, важно е да намериш доброто решение.
Привет!:))

но и животът е такъв. Харесват ми пастелният рисунък и плътността на атмосферата.

горчива като бял пелин от новата реколта:))))