Постинг
17.08.2011 18:04 -
Днес
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12185 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2011 18:15
Прочетен: 12185 Коментари: 30 Гласове:
59
Последна промяна: 17.08.2011 18:15
Съдбата зае позицията си.Трябваше да наблюдава огромния компютър. Заредените чекмеджета с дискове. Трябваше да бъде отговорна към работата. Всяко невнимание от нейна страна можеше да промени жизнения път. На хората...
Едно момиче и едно момче се радваха на своя ден. Той се възхищаваше от необикновената й усмивка. Усетил невероятна нежност, изричаше съкровеното ,,Обичам те!,,. Тя усещаше силното му рамо и знаеше, че е защитена. От бурите. От вятъра. От трудностите...
...Събуди се. Вчера бе събота. А сега? Сега вече бе неделя. Денят я поемаше. Приготвяне на закуска. Да събуди децата. Бяха винаги като изгладнели вълчета. Домакинството я очакваше. После обилен обяд за всички. Следобедна разходка навън със съпруга. Вечерта, която приключваше с изгладени ризи и подредено бельо. А утре? Продължаваше с новия делник. С безброй задължения на работното място... Беше добра съпруга. Добра майка. Перфектна домакиня. Прекрасна колежка. И така минаваше животът й. Между вчера и утре...
Той. Бе завъртян от пътищата на света. Професионалните задължения изяждаха дните му. Всичко правеше за семейството. За децата. Ежедневието се повтаряше. Между вчера и утре...
И двамата усещаха. Сякаш нещо липсваше. Нещо в сърцето. В душата. Там се бе настанила гостенка. Пустота...
Съдбата трепна. Ококори се. Събуди се от сладката дрямка. Протегна се. Уф! Как може да е такава мърла! Поспалана! Мързелана. Беше пропуснала толкова време! Дискът беше спрял да се върти. Блъсна го. Удари го с юмрук. Захапа. Тръгна. Ех! Дано да не бе сторила някой гаф...
Той. Сега я зърна. Случайна среща? Та нали
нямаше нищо случайно? Отново усети дъха на косите й. Отново видя чудесната й усмивка...
Тя. Сякаш се пробуди. Огледа се. Сега си спомни. Неговата силна прегръдка. Която я караше да се чувства защитена. Устните му прошепнаха съкровеното ,,Обичам те!,,. Което я убеждаваше. Че вече не е сама...
И двамата осмисляха. Проумяваха. Разбираха. Че животът си е техен. И имаха право. Да го изживеят. Заедно. Днес.
injir
Едно момиче и едно момче се радваха на своя ден. Той се възхищаваше от необикновената й усмивка. Усетил невероятна нежност, изричаше съкровеното ,,Обичам те!,,. Тя усещаше силното му рамо и знаеше, че е защитена. От бурите. От вятъра. От трудностите...
...Събуди се. Вчера бе събота. А сега? Сега вече бе неделя. Денят я поемаше. Приготвяне на закуска. Да събуди децата. Бяха винаги като изгладнели вълчета. Домакинството я очакваше. После обилен обяд за всички. Следобедна разходка навън със съпруга. Вечерта, която приключваше с изгладени ризи и подредено бельо. А утре? Продължаваше с новия делник. С безброй задължения на работното място... Беше добра съпруга. Добра майка. Перфектна домакиня. Прекрасна колежка. И така минаваше животът й. Между вчера и утре...
Той. Бе завъртян от пътищата на света. Професионалните задължения изяждаха дните му. Всичко правеше за семейството. За децата. Ежедневието се повтаряше. Между вчера и утре...
И двамата усещаха. Сякаш нещо липсваше. Нещо в сърцето. В душата. Там се бе настанила гостенка. Пустота...
Съдбата трепна. Ококори се. Събуди се от сладката дрямка. Протегна се. Уф! Как може да е такава мърла! Поспалана! Мързелана. Беше пропуснала толкова време! Дискът беше спрял да се върти. Блъсна го. Удари го с юмрук. Захапа. Тръгна. Ех! Дано да не бе сторила някой гаф...
Той. Сега я зърна. Случайна среща? Та нали
нямаше нищо случайно? Отново усети дъха на косите й. Отново видя чудесната й усмивка...
Тя. Сякаш се пробуди. Огледа се. Сега си спомни. Неговата силна прегръдка. Която я караше да се чувства защитена. Устните му прошепнаха съкровеното ,,Обичам те!,,. Което я убеждаваше. Че вече не е сама...
И двамата осмисляха. Проумяваха. Разбираха. Че животът си е техен. И имаха право. Да го изживеят. Заедно. Днес.
injir
Хубаво, сладкодумно разказваш!...
цитирайЩе има ли продължение?!:)))
цитирайЗабравили, забравящи, между преди и после, преминаваме. Днес!
Морски поздрав, Инжир! :)
цитирайМорски поздрав, Инжир! :)
да е наслада за тях двамата - пожелавам им го от сърце:)))))
цитирайПрез Времето...През Пространството...
Да разбереш и проумееш е Главното!!!
Хареса ми!
Б.
цитирайДа разбереш и проумееш е Главното!!!
Хареса ми!
Б.
Добре,че съдбата се събужда когато трябва....
Харесвам твоята лаконичност и стила ти:)
цитирайХаресвам твоята лаконичност и стила ти:)
A ponyakoga se sybujda , kogato ne tryabva...
цитирай
8.
inel379 -
Чудесен разказ, Injir! Събужда и връща към истинския живот! Такъв, какъвто го искаме и заслужаваме!
17.08.2011 21:18
17.08.2011 21:18
Перфектните роботи губят най-напред радостта от общуването, а после и другото!
За да сме щастливи...може би щипчица нехайство към имиджа е нужна!:)
Той няма да пострада от това!
И...щипчица вдъхновение!
По малко, но да има за всеки ден!
За да живеем в него, а не между вчера и утре!
О, да! "Обичам те!" е магията!
Великата магия, която ни връща към свободата на избора да бъдем нежни, гальовни, съкровени, по лудешки изобретателни...убедени и убеждаващи с поглед, с усмивка, с прегръдка...и с всички онези мили жестове на внимание, които само за нас са важни! Тогава всяка повтаряемост в ежедневието на бита носи радост и удовлетворение, връща смеха - страхотен барометър за състоянието на душата!
Сърдечен поздрав!
Истинска обич във всеки твой ден да има!:)
цитирайЗа да сме щастливи...може би щипчица нехайство към имиджа е нужна!:)
Той няма да пострада от това!
И...щипчица вдъхновение!
По малко, но да има за всеки ден!
За да живеем в него, а не между вчера и утре!
О, да! "Обичам те!" е магията!
Великата магия, която ни връща към свободата на избора да бъдем нежни, гальовни, съкровени, по лудешки изобретателни...убедени и убеждаващи с поглед, с усмивка, с прегръдка...и с всички онези мили жестове на внимание, които само за нас са важни! Тогава всяка повтаряемост в ежедневието на бита носи радост и удовлетворение, връща смеха - страхотен барометър за състоянието на душата!
Сърдечен поздрав!
Истинска обич във всеки твой ден да има!:)
Da ima...:)
цитирайхубав текст:)))
цитирайв определени моменти . Чудесен разказ , injir !
Поздравления !
цитирайПоздравления !
Една усмивка и една прегръдка - онези ... И да ги задържиш в дланите си - ДНЕС, въпреки ежедневното, въпреки ...
Чудесен разказ, Инджир, поздравления!
цитирайЧудесен разказ, Инджир, поздравления!
Пестелива си на запетаи.
Харесвам къси разкази и късите ти изречения.:))
цитирайХаресвам къси разкази и късите ти изречения.:))
Сивото ежедневие ни отнема толкова много и трябва да намерим един миг, в който да се спрем и да се погледнем! Поздравления за разказчето! :)
цитирайХареса ми!
цитирайDobro ,,dnes,, i na Vas!:)
цитирайНо днес всичко е толкова различно :)))
A utre?:)
цитирайАх, тази поспаливост.... но по-скоро човешка...:))
цитирайПоздрави!
цитирайПоздравления! Един днес открива рибения курбан, друг- рибния буквар... на любовта
цитирай Otkrivateli...:)
цитирайПоздрави, injir!
цитирайOtdavna ne bqh nadni4ala pri teb, a v napisanoto ot teb vinagi ima ne6to, koeto prodyljava da 4opli 4itatelq ti sled pro4itaa.
цитирайDa. Vinagi ima problemen vypros. Na koito ne vinagi mojesh da otgovorish vednaga.:) Pozdrav za teb!
цитирайТъжно и правдиво!
цитирай"Съдбата трепна. Ококори се. Събуди се от сладката дрямка. Протегна се. Уф! Как може да е такава мърла! Поспалана! Мързелана. Беше пропуснала толкова време!..."
Съдбата...пропуснала време...
Харесва ми това, много :)
цитирайСъдбата...пропуснала време...
Харесва ми това, много :)
Дано Съдбата по-често се събужда от такива неща! Поздрави!:)
цитирайПрочетох част от нещата ти.Пишеш чисто и образно.Аз също пиша ,проза и стихове.Блогът ми със стихове е www.soledimka.com Не съм светица,но съм се вкопчила в живота ,желаейки да видя дъщеря си щастлива и напреднала.Бих искала да следя всичко което пишеш,стилът ти ми допада,начинът на изразяване,мелодията на думите.Благодаря за обаждането! Здраве и усмивки !!! Димка
цитирайИ аз благодаря! Радвам се, че Ви харесва. Приятен прочит!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18500
Блогрол