Много добре си го измислила. Поздравявам те!

Добро. Де да беше така наяве. Толкова жертви даваме всяка година по пътищата...

Следващият живот не е нашия живот, Инжи!:(
Животът е един, и в него няма "кът" и "пейст"!
Добре, че са сънищата...
Поздрави!:)

Невероятно красив разказ! Беше удоволствие за мен да го прочета!

Много реално и чувственно.
След "събуждане" човек разбира, че живота е прекалено кратък за да е мизерен...

Пожелавам ти светли сънища! И по-добро Утре!...

Казват, че съществуват и такива възможности...Колкото и нереално да ни се струва!
Хубаво би било!
Б.

Много подобни сънища съм имал.
И някои изживявания, които приличат на подобен сън.
Което ме накара да се замисля: красотата непосредствено след катастрофата. Често се случва и в живота на всеки. Така бързо я караме, че не забелязваме много красиви неща около себе си. И когато преживеем уж нещо неприятно, което спира стремглавия ни ход, получаваме далеч повече, отколкото сме търсили.

Мисля, че това е подходящо допълнение към твоето увлекателно разказче с аромат на незабравки...

http://vbox7.com/play:4f565ad8

Вярно е, че времето лекува.
Но толкова бавно се влачи, че ти се иска да го запълниш с прекрасните спомени от миналото.
Символно ми звучи синьото цвете.
Незабравката.
Преплитат се сънища и сънуване наяве.
Срещаш отлетелия човек и се стряскаш, когато разбереш, че си се припознала.
И не го забравяй!
Човек продължава да живее в спомените на обичащите го.

Чудесен разказ!Благодаря за удоволствието !
Желая ти прекрасни почивни дни .....и сънища без край!:)))

И в прекия и в преносния смисъл.
Нашите копнежи, страхове, подсъзнателни мисли и чувства са част от духа ни, който не спира да пътува, да търси и да се вълнува от видимия и невидимия свят.
Поздрав!

...кое е сън и кое - истина...
Поздрави!