lichni :: Пощальони

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.11.2011 13:45 - Пощальони

Автор: injir Категория: Лични дневници

Прочетен: 5407 Коментари: 17 Гласове:

Последна промяна: 16.11.2011 22:04

      Гълъбът кацна на перваза. Подвоуми се. Обикновено го очакваха. Появи се младата лейди. Тя се усмихна. Протегна ръце към пернатия пратеник. Той доброволно се предаде в нежните й длани. Пръстите й се гмурнаха в бялата перушина. Под коремчето на птицата бе препасана малка кожена торбичка. В нея бе скрит, навит на руло, малък къс хартия. Нетърпеливо жената го разви и зашепна. След всеки прочетен ред възкликваше или тихо изпищяваше от удивление. От време на време се чуваха ,,ах,, и ,,ох,, , а после бе положена целувка върху тъй скъпото писмо. Защото това бе писмо. От нейния любим. Долетяло от съседното градче. Тя се завъртя от радост. Беше благодарна на пощальона, кацнал на прозореца й. Отново нежно пое перушинистия си приятел и го допря до пламналите си от вълнение страни. Зарови носле в белия пух, а лицето й изразяваше най-голямото щастие на земята...
      ...Гълъбът кацна на перваза. Не се двоумеше. Имаше конкретна задача. В очните му ябълки бяха вградени фотоклетки. Влетя в стаята. Огледа всяко ъгълче. Засне всяко ъгълче. Нищо не можеше да му убегне. На широкото дъбово писалище бе разтворен лист хартия. Писмо? Пернатият побърза да го види. Сейфа го. Сега щеше да занесе доказателство!
А! Младата лейди! Отнякъде се появи. Бе видимо притеснена. Съзря го! Позна го. Да-а-а...
Това не бе нейният пощальон. Вярно, че си приличаха като две капки вода. С бели пера, с очички като мъниста, с розови крачета. Ала този тук бе студен като лед! И не издаваше гърлени звуци за поздрав. Само гледаше да се завре в стаята и да кацне на всеки предмет. Поведението му бе повече от странно. Защо все кръжи над писалищната маса? През ума й мина подозрителна мисъл. Нима?! Това не бе гълъб! Това бе шпионин! Изпратен от ревнивия й съпруг. Бе усетила. Преследваше я! Навсякъде...
      Ала тя имаше план. Издаде приканващ звук. Мац, мац, мац! Писи, писи, писи!... От коридора, пристъпвайки бавно, с гордо вдигната опашка, се появи домашният й любимец. Черният охранен котарак. Той, разбира се, не чакаше втора покана. Втренчи жълто-зеления си поглед в пернатото същество на перваза. Притисна се към пода и се подготви за улов. Наблюдаваше птицата. Изведнъж подскочи. Изстреля се като от катапулт. Лапите му, с извадени нокти, сграбчиха неканения гост. Двете тела като черно-бяла топка се мярнаха за миг и изчезнаха...
       Младата лейди се надвеси през отворения прозорец. С ужас погледна надолу. Не й се искаше да види размазан своя домашен пухкав любимец. Ала на физиономията й цъфна усмивка. Там, в избуялата трева, котаракът вече довършваше неочакваната си закуска. После тръсна глава, за да почисти от муцунката си полепналите бели перца. Погледна нагоре. Позна стопанката си. Лицето й излъчваше най-голямото щастие на земята...

            injir    11.2011

Нагоре

Тагове: пощальони,

Гласувай:

Подобни постинги

Пощенските дейности в другите страни
Канада се разделя с пощальоните

Следващ постинг

Предишен постинг

Пощальони - 2

Спомен

Коментари

1. stela50 - Красиво ...като чудна приказка .
13.11.2011 14:33

Поздрави !