lichni :: Пощальони

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.11.2011 13:11 - Пощальони - 2

Прочетен: 4563 Коментари: 15 Гласове:

       Главният надзорник влезе в сградата. Тук, благодарение на грижите на неговите сподвижници, бяха създали гигантска манифактура. Тайно конструираха своите тайни агенти, които имаха специална задача. Трябваше да внедрят ред и дисциплина. Иначе, както бе тръгнал тоя народ през просото, до къде щеше да стигне? Изневери след изневери, кражби след кражби, лъжи след лъжи... Затова трябваше да се подслушва. Проверява. Проследява. Наблюдава. Всеки тук можеше да кривне. Да се плъзне. Да пропадне. Затова имаха вече грижата. Да се грижат за всеки. Навсякъде вече имаха наблюдателни пунктове. Навсякъде летяха техните пощальони. И вършеха усърдно своята работа. Така бяха програмирани. Е, понякога, попадаха в лапите на някой котарак, ала работата не бе никак лесна и изискваше жертви. Да-а-а... Така си мислеше главният, докато се изкачваше по стълбата към кабинета си. И днес щеше да има много задачи. И днес щеше да има много клиенти...
              Ето! Телефонът вече подскачаше! Натисна копчето. Леденият глас на първия му помощник съобщи новината. Имаше съмнение, че се организира саботаж във фабриката за пощальони. Как така?! Та нали навсякъде имаше пазачи и то - от сой! Кой е успял да проникне в неговата цитадела?! Ах! Врагът не спеше! Все имаше някой , който не искаше да се подчини. Не искаше да се съгласи. Не искаше да ръкопляска...
       Погледна отражението си в отворения прозорец. Хареса се . Виждаше едрото си тяло. Под ризата му се очертаваха яките бицепси, дело на усърдни тренировки. Изви устни и се озъби, а после щракна с челюсти, като доказателство за здраве и сила. Харесваше се. Сега вече се ухили доволен. Но усмивката му се стопи моментално. Защото бе видял пернато същество на перваза. То смело се разходи. Изцвъка се. А после влетя в стаята. А-а-а-х! И на началника му се прииска да каже една цветиста приказка. Сдържа гнева си. Все пак имаше здрава нервна система. Дело на упорити тренировки. Ама защо му пращаха и на него тия птици? Какво са се объркали неговите пионки? И него ли ще шпионират?!...
      Нямаше нужда да сдържа нервите си. Извади от кобура пистолета си и насочи дулото към неподозиращата птица. Чу се гръм и в стаята се разхвърча бяла перушина. След малко вратата лекичко се отвори и се подаде изплашеното лице на леля Пенка. Тя почистваше кабинета и само на нея главният надзорник имаше доверие. Той посочи топката перушина с отвращение...
       Чистачката, която вярно служеше години наред на властта, отдавна вече бе свикнала със странностите на шефовете. Нямаше нужда да мисли защо и как, и какви са причините за странното им поведение. Вършеше неуморно работата си. Почистваше, бършеше, миеше и ако не бе тя, всичко шеще да затъне в боклуци. Все пак бе благодарна, задето има работа и имаше пари за хляба. А понякога имаше и бонуси. Като този, днешния. Днес във всеки кабинет, като се започне от на най- низшестоящия в йерархията, та се стигне до висшестоящия началник, имаше по едно застреляно пернато. Тя събра грижливо останките. Сега имаше домашна работа. От перата щяха да се получат чудесни пухени възглавници, които щяха да украсят нейната гостна и спалня, пък щеше да има и да подарява на своите приятелки. Вярно, че тези метални чипчета й пречеха, когато подреждаше перцата. Трябваше да внимава и да ги изхвърли, за да не попаднат в калъфките и да причинят неудобство...
      Откъде можеше да знае тази загрижена и перфектна домакиня, че металните пластинки бяха вградени в мозъчетата на птиците. И им казваха. И повтаряха. И зомбираха... Че всеки човек им е враг...
      ... На перваза на отворения прозорец се появи пернато. То с учудване наблюдаваше жената, която натъпкваше следващата възглавница...

            11.2011
              injir

Нагоре

Тагове: пощальони - 2,

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Ех!

Пощальони

Коментари

1. stela50 - Хубав разказ ...тъжен .
27.11.2011 13:31

Болка , жестокост , фантастика ... истина .
Умело и талантливо вплетени .
С благородно послание ...
Поздрави , injir !