... И стрелката се отмести. С една минута нататък. През вратата на Времето изтича малко момиченце. Пристъпи смело към хората. Те го очакваха с надежди. Посрещнаха го с шампанско. То се усмихна на всички. Прати на всички по една въздушна целувка. Поклони се. Завъртя се в кръг. И поведе хорото. На новите дни и месеци. Всеки се нареди и запристъпя. Познатите стъпки. Затанцува и залудува. Който както го можеше!
 ... А после малкото момиченце щеше да се превърне в хубава девойка. Щеше да радва сърцата на мало и голямо. Със своята доброта. Кротост. Невинност. На всеки щеше да се опитва да помогне. На всеки щеше да разкаже приказка, в която доброто побеждава злото. И всички щяха да й вярват. Та, нали приказките са за това. Да накарат хората да повярват в тях.
 ... И ето! Момата се превръща в прекрасна жена. Щедра в любовта си. С благородно сърце. Вярна на този, който я боготвори. А тя му отвръща с дарове. Несметно богатство. Което Земята ражда и храни човеците. Да могат да оцелеят. И през тази година.
 ... Ах! И къде се е запътила тази старица? Кога отмина нейният час? Кога извървя своя път? Почуква с бастунчето си и върви към вратата на Времето. Защото идва ред на нейната внучка. Която пак ще се появи като малко момиченце. И ще заприпка радостно. Да донесе нови надежди. На хората.

        injir/по идея на стара приказка/ За всички, които носят прекрасното име Нина/
        14.01.12

Действително повелята на времето е полет...от детето към девойката...към жената ...към мъдростта...Прекрасно е,injir!

Благодаря ти!

би ли поздравила всички ,които на 14 имаха имен ден с красивото име Нина!?!
Привет!

Чудесно написано!Поздрави!

Хареса ми!
Б.

Много ми хареса!

Поздрав!

Такъв е Пътят на Времето, на Живота... Старите си заминават и благославят младите с надежда за по-добро, за радост и светлина... :)

Тъжно и неизбежно!

Прекрасно "преведено" на езика на съвременния свят, Инжир!
Сакралните, вълшебни приказки са ми любими, затова харесвам и приказните ти разказчета - пълни с Мъдростта на Времето!
Хубав ден ти пожелавам - не-делен... :):):)

Времето, все си мисля, че не свършва, а просто престава да бъде време. Секундите се разтварят една в друга: и можеш да избереш в коя своя мисъл, в кой спомен да се разгърнеш във вечност.

С красиви думи си разкрила кръговрата на живота.

Хубав ден!

С изгрев и залез...
И отново...
Докато това се повтаря, човешките надежди ще са живи!
Живо вълшебство!
Благодаря ти!

Прочетох повечето Ви работи, както и разбрах, че имате наскоро издадена книга. Честито! Може би публикувате и в някой литературен сайт? Издадох в скромен книжен тираж Баладата за Джани. В електронното списание "Литературен свят" го публикуваха преди дни, както и други работи. Всички мотоклубове със собствен сайт са направили линкове към моя блог и вече над 30 хил. души са го чели. Смятам да направя едно необичайно продължение на Джани - "От смърт, към прераждане". Дано бъде получливо. А теми от ежедневието и практиката - бол. Благодаря за вниманието.

И ... малко тъжно, но пък - честно. Някакъв висш ред има в края на всяко начало. И - отново ...
Поздравления, Инжир, за хубавата приказка!
Светла и вдъхновена седмица!

И така проникновено...

Еклисиаст 12:1-14
1 Помни своя Велик създател в дните на младостта си, преди да дойдат бедствените дни и да настъпят годините, за които ще кажеш „Те не ми носят наслада“, 2 преди да помръкнат слънцето, светлината, луната и звездите, преди да се върнат дъждовните облаци, 3 в деня, когато пазачите на дома затреперят и силните мъже се превият, когато онези, които мелят, престанат да работят, понеже са намалели, и гледащите през прозорците не виждат ясно,4 когато вратите към улицата се затворят и шумът на мелницата заглъхне, когато човек става при гласа на птиците и всички дъщери на песента затихнат,5 когато човек започне да се плаши от високото и да се страхува на пътя, когато бадемът цъфне и скакалецът се влачи, когато каперсите се пръснат, защото човек отива в дома, в който ще остане дълго, и по улицата ходят оплаквачи. 6 Помни го, преди сребърната верижка да се скъса и златната чаша да се строши, преди стомната на извора да се разбие и колелото на кладенеца да се счупи. 7 Тогава пръстта се връща в земята, където е била, а духът се връща при истинския Бог, който го е дал.

http://dai.ly/9F3KZt

много хубава история! Сещам се за едно стихче на Жак Превер. Чудесно е! Ето го:

Букетът

Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.

Превод: Веселин Ханчев

Поздрави!

и се опитваме да го кажем на Света .
А Светът ни е четириизмерен - добро , зло , време и нещо , което нито е добро , нито зло , нито време , но с всички сили се опитва да се намърда между другите измерения :-))
Поздрави , приятелко .

Това ,,нещо,, , което иска да се намърда между другите измерения, страшно ме интересува! Очаквам постинг в твоя блог.:)

Топли прегръдки от снежен Русе за теб, мило момиче :)))))

Чудесно и точно, написано !