Имахме удоволствието да слушаме надпяването на птичките.
Поздрав за хубавия разказ!

направо скочихме в средата на лятото и днес си го биваше май

И това е прекрасно, Мария!

Поздрави!

... Живи сме!... Тревичките сякаш шептяха. Живи сме!
Птичките го изпяваха в своите трели. Живи сме!
Негласно го мислеха хората...
Лятото дойде ... премина бързо през пролетните радости ...
Слънчеви поздрави !

най-после хубаво истинско лято - измито от дъжда и изметено от вятъра - със зелено жито и птици...

Къпеше се във вадата ,с която поливах доматите.
Поезия и проза...

Да викнем всички!!!

Май - радостта да бъдем част от ликуващия живот!
Поздрави, Инжир! :)

Аз уж съм много по на юг, а е мрачно, хладно и дъждовно при нас! За туй глобалното затопляне много ни лъжат да знаете.

Желая ти една чудесно /и морско/ лято!

Прекрасен май ти пожелавам!

И разхлаждащ ветрец духа, дава знак, че все пак не е август...:)))

Омая ни Май! :) Добро за всички!

се завръща и лятото...хубаво е.

Посветено на injir

Oптимистично е! :) Поздрави!

Посещавах те често
и често четях
твоите постинги,
твоите послания
и установих,
че са чудесни ,
че са като приказки обичани
и като красиви песни ....
И те са посещавани
многократно,
и коментирани са много
повече от стократно....
А аз
не мога
с това да се похваля
и малко съм тъжна,
и малко съм самотна,
че при мене не идват
толкова често
писатели
или поети,
или просто читатели...
И не ме четът,
и не ме коментират,
а само минават
може би случайно,
сигурно
не ме разбират
и после отминават
без мнение добро
или мнение крайно...
И питам се
къде ли е причината
дали е във мен
или във стиховете
някъде в римата?
Или в идеята,
или в посланието
което изпращам на всички....
А те
може би нищо
не проумяват
или обратното
всичко им е ясно
и всичко разбират,
но не искат да си го признаят,
и не искат да го коментират,
защото искат
от истината да избягат,
и да се скрият.....
И за това
безмълвно ме четат,
и после си отиват,
и искат на мига
всичко да забравят...
И прочетеното,
и осмисленото,
и в мислите им
всичко разбраното
и във въображението им
всичко видяното...
Защото не искат
това да е така
искат нещата
да са различни
да не са толкова сериозни
или толкова комични....
Защото искат да са щастливи,
а не могат
виждайки действителността
горчива
и изродлива,
прекаленно крайна,
сиво-черна
и абсурдно реална....
Но такъв е живота,
така го виждам
и думите ми са отражение
на всичко видяно
до болка изпитано
и болезнено преживяно....

Lina Vira Assa Amy

Специално ти благодаря, Лина! Трогната съм от жеста.

И нищо друга не ми остава
освен мъничко
тайничко да се надявам,
че някой ден
ще бъда четена
много
и може би
напълно
наистина
призната...
И
ще бъда осмислена,
и навярно
разбрана
най-честно
и
най-искренно....
И може би
едва след смъртта ми
като много поети
и писатели
или други творци
навреме неоценени,
и отблъснати
по тяхно време
остават забравени,
а после
отново преоткрити
и намерени....
И
след години
може би стотина
или повече
намира се някой
който ги оценява,
и после светът
изведнъж
ги признава....
Но къде е смисълът
тогава
щом те
не ще могат
нито нещо да видят,
нито нещо да чуят,
и не ще нищо
разберат,
и
не ще усетят
от блясъка
на свойта слава...
Но дори
вече
след време оценени
те в тъмнината
на пръстта
в прегръдката земна
завинаги остават....

Lina Vira Assa Amy

..