Хората си пожелаваха здраве, късмет и любов. А тя, Любовта, бе избягала някъде навън да пофлиртува с по-младите и по-загубените. Даже имаше такъв израз: влюбен - загубен, което си беше самата истина. Въобще човеците ставаха много различни, безумни, без ум, щом като Любовта идваше при тях. Застояваше се има-няма три години и после ги напускаше. От време на време се появяваше да стопли сърцата им, да ги накара да се чувстват подмладени. И тогава се случваха чудеса. Мъжете носеха букети от рози на половинките си и щедро се раздаваха после в леглото, доказвайки своята мъжественост. Жените пък, онемели от приятните изненади, доказваха след това кулинарните си способности, отплащайки се с хубав кекс. Други пък, напускаха старото семейно огнище и си намираха ново, като се заблуждаваха, че всичко щеше да бъде по-различно. Само че след време хубавата илюзия изчезваше, нещата се преповтаряха, партньорите си поомръзваха  и всеки проумяваше, че няма как да избяга от новото състояние, което бе позабравеното старо. Изобщо, когато Любовта си тръгваше, нищо не помагаше. Това е, като да опитваш да залепиш счупен глинен съд. Лепиш го с лепило, с усмивка, с внимание, ама парченцата все поддават и не могат да се сместят, и все искат да се разпилеят. А ти ги крепиш, крепиш, защото си създал илюзия, че всичко ще е хубаво като някога. Като преди. И пак си измисляш илюзия. И пак хукваш подир нея. За да се спасиш. При нея. При онази Любов. Без която не можеш. Като в песен. И тичайки след илюзията, хората не се предаваха. Все се надяваха, че ще я намерят отново. Защото тя ги правеше щастливи...
              А понякога, когато нямаше за какво да мечтаят и нямаше хубави случки, хората си измисляха страшни случки. И започваха да вярват в тях. И дотолкова им харесваше измисленото, че дните им минаваха в очакване на апокалипсиса. Някак си сериозните проблеми минаваха встрани и оставаше скритият страх, че нещо ще се случи. Най-сетне. В тяхното еднообразно, скучно ежедневие. Ами това си беше преживяване! Имаше тръпка! Имаше ток! Всички обърнаха очи към Календара на маите и започнаха да го разгадават. И да очакват. Сетния ден...
              Но сетният ден не се осъществи. За почуда на всички. Отдъхнаха си, защото, все пак, да си признаят, бяха под напрежение, колкото и да се правеха на смелчаци и непукисти. И как не им дойде наум по-рано?! Ами, че те ,маите, си бяха направили шегичка с тях. Бяха блъфирали. Бяха им казали по свой си начин, че след всеки край започваше новото, което всъщност бе позабравено старо. И светът все си оставаше същият. Уморен от старите ласки, търсещ нови предизвикателства, които щяха да го направят уж по-щастлив. Всичко си беше науж. Илюзия. Блъф... Ама хубав!

                 injir
            03.01.13

за да ни направи по-мъдри и живота ни по-красив...
поздравявам те...

Нова година - нови илюзии... :)

любовта не може да е илюзия. Рано или късно се появява онази, истинската, която те кара винаги да се чувстваш добре до НЕГО! Усмивки!

:) Илюзиите даряват усмивки,
усмивките носят щастието на крилете си,
щастието е здраве,
а здравето - дълголетие...
С дълголетието идва мъдростта,
а мъдростта - тя също ни кара да се усмихваме,
мълчаливо, гледайки как колелото се завърта
отново и отново... Няма лошо.

Бъди щастлива! :)

Не може без илюзии, особено без красиви. Дори да са напразни, тласкат ни напред.

Здраве и любов :)))

То, ако няма илюзии, що ни е тоя скучен живот?
Желая ти много любов през 2013 година, пък тогава ми кажи дали е илюзия!

рече по друг повод един Президент.
Пожелавам ти повече реалности...прекрасни.

Мечта, илюзия, извечен страх... тънка e границата, която ни държи будни. И - очакващи!
Честита Нова година, Инжир! :)

С илюзии се живее прекрасно!
С вяра, че ще се сбъднат е вече щастие!:))
Щастлива НГ!

Желая Ви красиви илюзии и приятна реалност!

СЕЗОНЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ СВЪРШИ
Пъпките забравиха кога станаха цветове.
От цветовете няма да излязат
пъпеши, нито птици, нито цигулки.
Формите на плода станаха категорични –
ябълки като ябълки,
всичко е ясно –
повече не може да се фантазира.
Ябълките узряха – какво повече?
Остава само да бъдат изядени.
Сезонът на илюзиите свърши.

Не зная защо ми изплува стихотворението на Стефан Цанев...Прииска ми се да ти го изпратя.
Бъди здрава и усмихната!

Благодаря за коментарите! Бъдете живи и здрави! Честита Нова Година! :)

Чудесно си вплела тези на пръв поглед несъвместими понятия в мъдра поука. И аз, изначално мъдър, съм се отказал да гоня вятъра и вече 42 години съм при Първата и Незаменимата!

:)