Пиесата на Радичков ,,Суматоха,, е иносказателна и винаги може да се тълкува по нов начин. Така е постъпил  режисьорът Мариус Куркински. Представя ни нова трактовка и позволява на зрителя да разгърне фантазията си , за да види зад символните образи живота на балканджии, българи и роми.
                 Младите и талантливи артисти от театър ,,Зад канала,, запленяват с присъствие, играят с хъс. Героите им са смели и страхливи, нахални и отстъпчиви. Затаяваш дъх, когато ги слушаш. Всяка реплика е важна, защото иносказанието е в пълната си сила. Говорят едно , а разбирай друго!
                 Ето. Появява се ром. Оплаква се, че бизнесът не върви. Останало е само конекрадството. И то е като едната останала чест за него. Ловджиите  пък са  взели на мушка някоя едра твар. Нали ги знаете!  Авджиите трябва да се похвалят с някой велик трофей и да разкажат  своите лакърдии. Ей и затова клечат и чакат. Чакат да станат герои. А междувременно всеки от тях споделя историята за лисицата, която се преструвала на умряла, и за онзи човечец, който бил неразумен да я прибере при богатия улов. А после като си отишъл у дома - що да види! Ни риба, ни лисица, защото хитрушата изхвърлила  по пътя всичко, което било в каруцата. Е, накрая - ни ядене, ни кожухче за жената. Всъщност това е самата истина. Кой може да каже, че Животът не го е надхитрял? Охо! Колко ли пъти! С този хитрец човеците все се борят и няма надборване.
                 И като на тая земя е трудно да се живее, някои бягат в чужда земя. А чужбината променя. Дава самочувствие, дори и да си наблюдавал кучета. Кучета като файтони, както казва героят. То там, в другия свят, и кучетата са различни. Не като нашите. Тук обаче си имаме вълци. Вълци и лисици. Дето все надхитрят човеците. Ама нашите балканджии не искат акъл от чужденеца и налитат на бой. Нищо, че са израсли заедно. Е, какво да ги правиш? Хора с характер. Трябва да им подскажеш кой си, че да се смилят. Иначе - лобут.
                 А  каква е ролята на глухонемия? В тази суматоха и объркани съдби, героят си възвръща говора. Дотогава само се е смял или плакал заедно с другите.  В ръцете му попада перо. Познайте на какво е символ? Разбира се, на пишещия, на творящия слово. Но защо ли е запратен в небитието от останалите? Така ли нямат нужда от четмо и писмо? Ами, нямат. Както нямат нужда и от Бог.
                И в тази неразбория всеки е заплетен от Суматохата, която се появява веднъж като Монро, излъчваща еротика, а всяка хубава жена естествено  ще изпие акъла на мъжете. И представете си - мъже без акъл какво могат да направят. Суматохата е и лисицата - хитра и използвачка, която се надсмива над глупостта човешка. Тя е и самият дявол, който се плези на публиката. Наистина. Тя е навсякъде. Оплетени в конците й, героите се опитват да се измъкнат, но са отстреляни от нея, един по един. И сякаш спасително звучи самотният зов на един от героите, който все продължава да търси своето изгубено прасе, което, все пак, е сигурен начин да избегнеш глада и да оцелееш. Дали то не е символ на една оцеляла нация?!
               А образът на Крокодила/така мило е назована героиня от нейния съпруг/? Тя все пак възвръща оптимизма в тоя свят на грубост, че жените ще променят света. Както тя казва, че дори война да започне, ще я приключи за един ден, та да си върши останалите домакински работи. Така ами! Няма да си губи времето!
               Краят на пиесата е отново символ. Прекрасната в своята бременност жена е вечнозеленото дърво на отстояваните ценности, които въпреки всичко оцеляват във времето. Как ли? Все има герои, които се грижат за него. Герои с ценности.
               Така видях и разбрах. Аз. И Вие идете и гледайте.:)
          

                       injir
                     20.03.13

дори война да започне, ще я приключи за един ден, та да си върши останалите домакински работи. Така ами! Няма да си губи времето!
Хареса ми идеята и ще е добре да се погледне:))

Има доста лисици, които се правят на умрели...

И лисици, и вълци...

Човек е на ясно и с автора и с героите и евентуалното им тълкуване, доре без да е запознат с произведението и да не е гледал постановката. Професионално...

Djani, нарочно пропуснах да опиша декора и облеклото на героите, които също имат своето скрито послание, но го оставям за бъдещите зрители. Поздрав! :)

Много тема за размисъл е анализът Ви! За глухонемия, крокодила и т.н....И аз ще се опитам да я посетя, но къде се играе в Пловдив?

Играе се в София в Малък градски театър ,,Зад канала,,.

Благодаря Ви! Хубава седмица и много спокойствие....

Винаги ще бъде актуален
с възможностите, които дава
за ново тълкуване на вечните въпроси.
Гледала съм постановката преди години.
Вярвам, че и тази на Мариус е страхотна,
защото той си е един уникат.
С удоволствие ще я посетя,
ако дойдат в нашия град.
Твоята рецензия е забележителна!
За мен беше удоволствие да се запозная с нея!
Поздрав!