Липов цвят разнесе аромата си над целия град. Дишаш с пълни гърди уханието и започваш да си мечтаеш. Че живееш в една непозната страна. Дето всичко е цветя и рози. Дето има нормални цени. На тока, парното и храните. Дето няма монополи и мафия. Дето парламентът служи на народа, а не народът - на парламента. Дето властващите са слуги народни, а не - народът да е техен слуга. Дето цивилизованост не означава необезпокояван узаконен грабеж, а варварство - нарушаване на това спокойствие...
               Седиш и си дишаш липовия цвят. Можеш даже да си набереш за чай за през зимата, та да имаш и тогава светли сънища да сънуваш и да мечтаеш. То и сега си мечтаеш покрай някоя реклама. Как бързо да свалиш някой килограм, например. Ама не се безпокой. Монополите като ти вземат заплатата и пенсийката - хоп!- как, щеш не щеш, усещаш полезното им въздействие върху себе си. И ти става едно мило и драго, и вдъхновяващо. Ама защо се оплакваш! Ето! На това му се казва логистична грижа и подкрепа. Не ти трябват хапчета и всякакви там измислени чудодейства! Парите си няма да даваш нахалост. Ще ги дадеш пак в бездънните джобове на загрижените за теб...
               Та  както така си дишаш и въздишаш спокойно, покрай ушите ти минава някоя новина. От която да ти настръхне косата. Въпросът е важен! Да се пуши ли, или да не се пуши. Непушачите да търпят пушачите, или пък пушачите да зарязват непушачите насред купона и да ходят навън да се отдават на своя порок. Леле, колко е важен въпросът! То почти като ,, To be, or not  to be!,,. Този хамлетовски въпрос завъртява и твоите мисли и даже вече си готов да участваш в следващия протест, който ще се организира пред ресторант или кафене. Чувстваш се засегнат като върл пушач, а ако  не си - усещаш някак си най-сетне, че правата ти са засегнати. И за малко забравяш за дамоклевия меч на сметките, които висят над теб и са готови да ти резнат главицата, ако не се разпростираш според окъсялата си черга. Така ли? Ама защо си беден? Веднага разни философи и психолози ще ти докажат по екрани и ефири, че си мързелив, че си андрешко, че не работиш като истински европеец и че си виновен. Виновен си. Че още си мечтаеш. Че още се надяваш. Че още вярваш. Че вълкът ще смени козината си. Е, откога знаеш тази басня? Почти от детството си. Затова не се надявай. Забрави. Вълкът ще изяде агънцето. Като всеки път. И този път...
               А ! Дали да не се бутнеш в политиката? Един познат на всички Алеков герой се е досетил отдавна, че в нея има ,,келепир,,. Та коя партия сега се създава? Как се нарича? Не си я чувал досега? Бързай! Може да те огрее. И ти да се почувстваш човек... А  дотогава дали мечтаната страна ще се превърне в реалност? Или броят на жителите й ще намалява.  За да се превърне.  В  България. Без българи...
              
                      06.06.13
                       injir       

Майната им на вълците!
Дишай с пълни гърди, докато ти е отредено.:)

Ти винаги си гледала бодро на света. Не само у нас е така. Но, по балкански, тук са по релефни. А причината е във всички нас. В търпението ни. Което, не е безгранично. И на наследниците на потърпевшите от народния съд да им е ясно, че през определен период от време нещата се повтарят. И да не обвиняват народа в това. Защото всяко търпение има граници...

Дишаме, въздишаме... В бездната на безнадеждността...

Единственото добро което ни се случи през последните години на прехода.
На път е и то да отпадне!
Ако управниците мислят от пушачите да пълнят празните дупки на бюджета - лъжат се!

Едното дишане ми е останало.:)

И аз така казвам. Търпението е с граници.

Остана ни само удоволствието да си въздишаме един по друг.:)

И аз така си мисля, че поне едно добро се случи. А другото добро е зала ,,Армеец,,. А бюджета ще го пълнят пак от нас, андрешковците. :)

Така мисли "пожарникаря" Борисов.За нея отклониха пари от новата Пловдивска
зала - само 5 000 000 и затова още не е довършена. И въпреки голямото старание от
многото присвояване на средства от обществените поръчки , залата я направиха с 5 метра по-къса и не може в нея да се построи писта за лека атлетика. За да е по новите международни стандарти ,задължително трябва да приема на закрито атлетиката !!!
Това направи другарят за Пловдив.

Е, тези подробности не ги знаех. Сега атлетика на закрито няма да има.

Хайде, един да си върти задника, за да угоди на част от избирателите си, иди-дойди. но цяла една Партия да се подчини по болшевишки, не го разбирам. Да пушиш в заведение или в дома си, след като около теб има непушачи или деца, е меко казано абсолютен егоизъм. Има нахалници, които пушат на обградени спирки. Дори да вали, напускам заслона, заради тях. Какво, ще се бия ли с тях на моята възраст?
Не разбират ли пушачите, че те не само насълзяват очите на непушачите и ги тровят, но ги и ограбват със скъпото си лечение по онкоболници и диспансери след време? Именно това лъкатушене и заобикаляне на вече решени проблеми с тютюнопушенето подстрекава учениците, почти деца, да опъват цигари. Не вярвам на очите си, като видя прекрасни, чистички, добре облечени млади хора да пушат, дори когато бързат или тичат, дори когато млади майки кърмят или тикат колички. Не можеш да седнеш и до пушач, разположил се на пейка в парка... Помолихме един да си разменим местата, за да не идва в нас пушека. "Мен тук ми е добре! Вървете на друга пейка."
Имали права! А ние нямаме ли?
Имах сродник, който палеше цигара от цигара, но изглежда съзнаваше какво прави и се мразеше. "Дядо Павле - питам, - вредни или полезни са цигарите?" Той ми отговори уж простичко, но мъдро: "Ако бяха полезни, и животните щяха да пушат."
Имах колега. Обичах го като брат. Дълги години търпях да пуши в стаята, в която спяхме по време на командировка. Но той заспиваше с цигара. Тровеше и мен.Веднъж не се стърпях и му казах: "Не разбираш ли, че караш белия си дроб да онанира с този дим?"Изсъска, но не я угаси. И той, и жена му, също наша колежка, си отдоха по на 50-52-годишна възраст преди години. Наскоро погребахме и по-големия им син - на по-малко от 40. Пръстчетата на по-малкия им син се чупят и до днес като солети, защото майка му, Бог да я прости, макар и издула корема с него, дърпаше цигарите като смок.
Извинявай, Марина, за примерите, но по-добре с тях, отколкото да споменавам за цвета на белите дробове-катран.

Да. Аз съм непушач и достатъчно толерантна към всички пушачи, но заради децата и тяхното здраве е необходимо да се мисли навреме.

Стоиш си ти на пейката в парка, или в алеята на главната улица "Стъргалото", дето все още пъпчасали младежи и девойки на токчета, облечени като поп-фолк певачки щъкат насам- натам...
Дишаш ли, дишаш,... препичаш се на Слънце и се радваш на нежната милувка на вятъра... Всеобщи благини,... безплатни (все още)...,,, НО в главата ти се въртят едни мисли - "Що и аз не съм от ония, дето от всеобщите благини се възползват и "трошат" пари? Ех,... да имах някоя вятърна перчица, едно поне слънчево колекторче, някоя мъничка водна каскадка?"
Да, ама не!
И ти се завива свят от аромат и от мисли.
"Боже, колко всеобщи благини си ни дал! Благодаря ти!"
Подишаш, подишаш,... и се прибираш в "своята тясна квартира -18 квадрата", сядаш пред телевизора и започваш да люпиш една друга благинка - слънчогледовите семки,... слушаш и не вярваш на очите си - коментатори, журналисти, статистици, политолози, социолози ... бърборят, бърборят... (брей, много хонорари се изплатиха тия месеци?!) И пакетчето "Хулиган" свършва,... и е време за лягане..., че утре пак си на аромотерапия...,,,
ами като прецъфтят липите?! Кво праим, а?

На аромотерапия, а? :)

Нелегални цигари и тайни наркоканали - на това се крепи бандитизмът в България. Експерти казват, че по тези канали течат милиарди. А дискусията по въпроса, дали да се пуши, е пушилка, която омайва тези, които биха се събудили и биха могли да спрат "златните" кранчета.
Георги Крумов